ГЛЕДАЙ ПАЯЦИТЕ ВКЪЩИ – поезия на Свежа Дачева

РИЖАВАТА КОТКА НА СЪСЕДИТЕ

О, рижата котка на съседите!
В сънената градина
тя вечеря със славей…
В пробудената градина
тя закуси с чучулига…
О, горката, ловка котка на съседите…
Дали отпи от привечерния
и от утринния час на птиците?
Дали усети
опиянението на синевата?
Дали научи
песните на пролетта?

*
Това, което виждаме с полупритворени очи,
не може да се види с широко отворени очи –
каза астигматикът и сигурно е прав.
Имате този проблем, защото сте двуоки –
каза едноокият и сигурно е прав.
Очите са в сърцето, каза слепецът
и сигурно е прав.

ВЛЮБЕНИТЕ

Те пристъпиха върху изящния мост,
сляха се с красотата му
и се удавиха в небето.

НА ОТЛЕТЕЛИЯ МИГ С ЛЮБОВ

Лежат
чифт забравени в автобуса
слънчеви очила в ден,
в който внезапно се е заоблачило.
Проблясват, хванати като риби в мрежата
зад гърба на седалката.
В огромния търбух на автобуса
и в този миг сме само аз и те.
Шофьорът не знае за тях.
Притежателят им
никога няма да се завърне.
Вече не си спомня къде
ги е забравил,
ако въобще си спомня,
че е имал някога
чифт точно такива слънчеви очила.
И в този миг сме само аз и те –
единствени във цялата Вселена.

ГЛЕДАЙ ПАЯЦИТЕ ВКЪЩИ

на внука ми Лазар

Как да знам кога си добре, бабо?
Когато паяците започнат
да умират от старост.

Как да знам кога си зле?
Когато паяците започнат
да умират от старост
и останат непогребани.

*
на болната ми майка
Усещам как костите на мъртвите зъзнат
в тази мрачна, прогизнала утрин.
Как тялото на тази, която
в утробата си ме е носила,
се прихлъзва по калния склон на небето,
все по-близо, до утробата на земята.
Майка ми се е взряла в ореола на един облак
и го моли да я превърне в сиво врабче.

СУША

Вятърът сее в небесната нива.
Ангели пазят сеяча.
Никнат звезди,
набожда луна,
макове цъфват на запад.
За миг се спотайва сеячът в клонака,
но после захваща отново
до старите – нови бразди да прокарва.
Трупа на купчинки
пух от глухарчета,
после дълбае в синьото кладенци.
Утре оттам ще рукне дъждът,
за който се молим.

*
В къснолетния ден попаднахме
в златната паяжина на ласките.
Виждам ни застинали за векове напред
– две морски кончета –
в кехлибара на блаженството,
докато камъните на думите
лежат на дъното
и бавно се покриват
с водорасли.

ПРЕДЗАЛЕЗНА МЕДИТАЦИЯ В НЕБЕСНИЯ ТЕАТЪР

Декорите на облаците
са така разкошни,
че не очакваш никакво действие.
И все пак долита белогърда чайка.
Каца върху комина или на върха
на най-белоснежния облак
и после отлита към други светове.

*
Отиват си един след друг мъжете,
които ме обичаха.
И всеки от тях отнася със себе си
по едно мое отражение.

А аз изтънявам,
а аз се смалявам, подозирам,
че за собственото ми погребение
от мен ще остане едно-единствено късче
от счупеното огледало.
Дано може да слепява,
дано може да поправя огледала
Майсторът в Отвъдното.

ДИПТИХ

на дядо

1.
Виждам дядо да върви сред бостана,
а подире му – вихър от диви рози.
Виждам, как внимателно
почуква по дините, и се вслушва.
Чувам го да въздиша,
че сърцето най-късно узрява.

2.
Днес салкъмът цъфти за пчелите
и за дядо ми, който си тананика в съня ми
„черней горо, черней сестро“
и за тъничкото до прозрачност мое „аз“
и за кроткото ни сивичко магаре Мара.

Пчелите пригласят със жужене
и неуморно отнасят златния прашец
към небесната пита
и я пълнят с меда на детския спомен.

Свежа Дачева

Представя Огнян Стамболиев