Анита Коларова представя изключително проникновена рецензия за преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев по повод книгата „Редът на думите“ от Никита Станеску (31.03.1933 – 13.12.1983). Текстът проследява сложната връзка между автор и преводач, духовното им сродство и високата отговорност на превода като творчески акт. Нека помним големите творци и техния глас!
КОГАТО АВТОР И ПРЕВОДАЧ СТОЯТ ЕДИН ДО ДРУГ – рецензия на Анита Коларова
ИЛИ ЗА ПРЕВОДАЧЕСКОТО ИЗКУСТВО НА ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
По повод книгата на Никита Станеску „Редът на думите”…
„Първо си измих ръцете, за да са чисти,
когато поема перото.
Измих си и лицето,
а също и очите, за да виждат ясно
всяка написана буква поотделно.
И за да не допусна някоя случайност или
небожествено внушение,
си измих и… сърцето”
Никита Станеску „Сандалите на Марк Аврелий”
Огнян Стамболиев е известно име, автор на много книги в областта на музиката и превода, най-добрият между преводачите ни от румънски език. Завършил българска и италианска филология в Софийския университет, специализирал румънски език в Букурещкия университет, той се е доказал с многобройните си преводи, за които е удостоен с награди на Съюза на преводачите в България, на Министерствата на културата на България и Румъния, Съюза на румънските писатели, Румънската и Молдовската академии и др. Член е на СПБ и носител на академичната награда „Никита Станеску” – 1997 г.
„Редът на думите” на Никита Станеску /избрани стихове, писани между 1960 и 1983 г./ е сложна книга, авангарден синтез между лирика и философия, чийто подбор и предговор са дело на преводача. Ценното в този изискан том от 337 стр. е и това, че Стамболиев се е постарал за оформянето и на една притурка в края на книгата: Никита Станеску, 1933 – 1983, живот в дати и книги. Тя ни дава допълнителни знания за този автор.
*
Кой е Никита Станеску? Още с поетичния си дебют „Смисълът на любовта” /1960/ предизвиква разгорещени спорове, защото е ново явление в румънската литература и по нищо не прилича на своите предшественици : Лучиан Блага /основоположник на модернизма в Румъния, представен блестящо също от О.С./, Йон Барбу, Тудор Аргези и др. През 1974 той получава Хердеровата награда, през 1982 е увенчан със „ Златната клонка на Струга”, през 1980 е сред номинираните за литературния Нобел /заедно с Борхес, Сенгор, Макс Фриш, Елитис/. Световно известен, преведен в Европа, Азия и Америка.
Можем благородно да завиждаме на преводача, че е познавал отблизо един толкова възвишен поет-философ, посещавал е неговия дом в Букурещ, „своеобразен клуб, отворен денонощно за поети, музиканти, художници и почитатели”, движил се е в неговата среда, попивал е от „неземната му аура”.
*
Ето какво споделя Огнян Стамболиев за Никита Станеску: „Поет – философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлективен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха тези стихове. Беше истински визионер, мечтател. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва малко време, за да достигне до глъбините на мисълта му, на светоусещането, на големите му прозрения“.
Да попаднеш в подобно магнитно поле е изключително натоварващо, независимо от удоволствието, което ще изпиташ. Преводачът е безусловно на нивото на този поет с качествата си на ерудит и поет по рождение. Той успява да установи равновесие между автора и собственото си душевно състояние, предизвикано от стиховете му. Той чува отчетливо вътре в себе си звуците на тази поезия. Доверява и на безупречната си интуиция, но разчита преди всичко на солидните си познания, на творческия си опит и вдъхновение.
*
Какви са били задачите на Огнян Стамболиев, преди да пристъпи към огромното литературно наследство на този самобитен и трудно разгадаем, напомнящ понякога Сфинкс, поет, със стремеж да преоткрие „вечните тайни на живота”, както и „калейдоскопичната смяна на явленията в природата и промените в материята”…
Може би да открие класическите, символистичните и романтичните мотиви в тази поезия, както и да познава поезията на Барока? Или да проникне също като автора в значението и мистиката на числата и буквите, в древната еврейска лирика от Кабалата до Талмуда, в неговата фаустовска жажда за знание, в необузданото му, почти космическо въображение? Или – най-вече да се въоръжи със смелост и търпение!
*
Замислям се над всеки ярък и пластичен образ, над оригиналните му видения и успявам да видя з а е д н о автор и преводач: стоят един до друг, гледат в една посока, мислят в синхрон.
Понякога преводачът иска от автора да му обясни смисъла на някой странно вибриращ стих, пита защо думите са подредени в този, а не в друг ред, но се вглъбява в себе си, недочакал отговора, който ще намери сам, защото поезия не се обяснява, както не се обяснява и музика, нужно е да я почувстваш със сърцето и душата си, с омагьосаните си сетива да уловиш светкавицата, която преминава през теб, и да съумееш да предадеш това на другите на майчиния си език. Акт, високо хуманен колкото за съседната нам страна – Румъния, така и за България, за българската култура.
Това богатство на мисли, метафори и състояния, които силно впечатляват и респектират, предполага отлично владеене на езика, но това не е достатъчно.
*
Защото това е асоциативна, модерна поезия, новаторска не само като форма, а най-вече като мисъл, където нищо не е казано в прав текст, а асоциациите понякога са далечни и непредсказуеми. Свободният /бял/ стих, който е хем много дълъг, хем много сгъстен, е полегнал небрежно като патриций на фолклорни мотиви или древни митове. Това би трябвало да улеснява превода, но едва ли в случая преводачът е бил облагодетелстван. Защото изпитал магията на стиха, той се е чувствал задължен да я предаде и на читателя.
Първото нещо, с което Огнян Стамболиев се ангажира, е максимално да вникне в полифонията на стиха, в пластичността му, в сложната метафоричност и символика, в пластовете история и култура и след това да намери най-адекватните слова, за да ги предаде на читателя. Всяко стихотворение – от родеещото се с поемата до миниатюрата, е една разгърната метафора. И, трябва да му се признае, успява да извае майсторски езиковите си превъплъщения.
*
Друга характерна особеност на преводача е, че умело чете „нотите”, познава войната на думите и улавя като диригент ритъма на оригинала – много важна особеност на всеки превод… Преводачът усеща и умее да предаде и онази градация на чувствата, която понякога наподобява напиращо и пламтящо кресчендо: „ И ще стигнем до мястото, /в което никой никога не се е любил…” („Външен вид”) Или: „В моите стихове, които ще прочетете сега, ще срещнете и с някои епизоди от „ВОЙНАТА НА ДУМИТЕ”… („Войната на думите”). А какво са „не-думите”? Поетът е създал и такова понятие! И ето го резултатът – завладени сме от любовното чувство на автора, но томът съдържа не само любовни стихове.
*
От корицата ни гледа самият поет с артистично и одухотворено лице. В него природата е положила своите знаци – мистика и тайнственост, способност да вижда отвъд нещата. Да вижда онова, което другите не виждат. Колкото и речници, колкото и енциклопедии да прелиства един преводач, няма ли я божествената искра, способността да съпреживява, внимателното боравене с пластовете златна руда на подобна поезия, да събере златния й прах и да ни го поднесе върху въздушно блюдо, той не би могъл да остави следа.
Бих казала, че Огнян Стамболиев е достигнал поредния си връх с превода на „Редът на думите” на Никита Станеску. Уверени сме, че го очакват нови върхове.
*
Позволявам си да завърша със стихотворението, което големият световен поет Никита Станеску /1933- 1983/ е посветил на своя български преводач в годината на смъртта си /1983/:
НИКИТА СТАНЕСКУ
ИМЕ
На моя български преводач Огнян Стамболиев
Завърнах се от война –
война с никого.
Донесох трофей –
стадо думи.
Да назова с тях
моите стари места,
родни и още неназовани.
И тебе, приятелю,
не забравих.
Донесох ти трофей,
приятелю –
от войната с никого.
Ново име за теб.
Бързо ми напиши,
ако от твоята война
си донесъл
някое ново име за мен –
да се назове с него
и аз.
Амин!
юли 1983, Букурещ
Анита Коларова
статията е предоставена за публикация в сп. “Картини с думи и багри” от Огнян Стамболиев – бел. ред.
