Албена Тодорова е позната като хайку поет, но в този сезонен цикъл разгръща друг регистър: четиристишна строфична поезия с песенна интонация, отделни римни съзвучия и свободно организиран ритъм. Четирите стихотворения проследяват годишния кръговрат – от пролетната ситна светлина, през златното лято, към есенния спомен и зимната тишина. Природните картини постепенно отстъпват място на човешкото преживяване, а сезоните се превръщат в знаци на началото, движението, паметта и загубата. Стиховете преминават от светлина към багра, от движение към спомен и от спомена към тишината.

ГОДИШНИ РИТМИ – сезонен поетичен цикъл на Албена Тодорова

ПРОЛЕТНО

По нацъфтели клони и в тревата,
раззеленена и погалена от вятъра,
се ситнят капки дъжд и над земята
прошепва тайни думи пролетта.

А всичко е в началото и зная,
че ново утро ще се спусне над града ни
с надежди и мечти, с копнеж за рая
след хиляди забравяни слънца.

С жуженето напевно на пчелите,
които пак в цветята ще са влюбени,
с лъчите топли, слънчеви в косите,
деца ще тичат вън в една игра.

И песните на птиците напомнят,
че някак времето минава неусетно
и сменят се сезони, хора, спомени,
но идва лято със безброй лица.

ЛЯТОТО

А лятото, а лятото – пристига изведнъж
и стелят се косите му над позлатена ръж.
То носи във зениците вълните на море
и полета на птиците със сребърни криле.

И там във необята над маково поле
едно хвърчило жълто в ръката на дете
гони се със вятъра, върти се и искри
в детството понесло най-чудните мечти.

Времето не спира да прави чудеса –
един художник вае феерия с цветя.
Някак непринудено и хората вървят.
Посоката накрая те ще разберат.

Изпълват се със песни, с музика и смях
улиците дълги, с лятото във крак.
Стеле се мелодия, изпълнена с любов,
и нещо се пробужда, и този свят е нов.

ЕСЕНЕН СПОМЕН

Седим на пейка във парка
и се смеем под дъжд от листа
и сплетени клони във арка
напевно шумят в есента.

А някъде звън на камбана
отмерва във ритъм деня
и весело сгушени сградите,
се багрят с цвят на лоза.

И тръгваме есенно влюбени
по алеите тихи пред нас,
и запяваме леко учудени
песен любима на глас.

А слънцето мамещо свети
през клони и златни листа,
и птиците бавно унесени
отлитат към чужда земя.

В бял албум с листа за украса
аз се взирам в млади лица,
пак е есен, някак позната
и са снимките спомен за нас.

ЗИМА

Откакто ти си тръгна, аз разбрах,
че всички зими минали са вече,
че Коледите – сбъднат звезден прах,
и празничните чаши са далече.

Откакто тръгна не е полунощ
и Пепеляшка никой принц не търси,
и няма думи, остри като нож,
самотно е, и призрачно, и пусто.

Не гледам пътища, потънали във скреж,
снежинките изгубили са блясък,
по улиците без посока и адрес
вървя и много тихо е в душата.

И мислите остават в минал свят
и избледняват с този зимен вятър,
по тротоара стъпките ми се топят,
засипва ги снегът и ме отнася.

Албена Тодорова