В началото на октомври, когато лятото се отдръпва с последни цветни жестове, а есента пристъпва тихо през лозята и дюлите, Албена Иванова изпраща две поетични импресии – „Лятото плаче“ и „Сбогуване със септември“. Това са кратки, чисти сезонни картини, в които образът води ритъма, а римата отсъства, без да оставя празнота – свободен стих, поддържан от вътрешна мелодика и от естественото движение на думите. Два текста, които улавят прехода между светлина и багра, между лято и есен, между игра и спомен.

СЕЗОННИ ИМПРЕСИИ – стихотворения на Албена Иванова

ЛЯТОТО ПЛАЧЕ

Лятото плаче – невинно и дръзко.
На облак навъсен подсвирква с уста.
То ни предрича щастлива развръзка
щом отървем се веднъж от страха.
Лятото сякаш в житата се буди.
Скача на воля навън под дъжда.
Тича из локвите. Лови пеперуди.
Лицето си крие в цветна дъга.
Лятото плаче – не обича да губи,
но вече си тръгва и свети Луна…
Намята кожуха и в странна заблуда
изтрива от бузата малка сълза!

01.10.26г.

СБОГУВАНЕ СЪС СЕПТЕМВРИ

Септември си отива…
В стрък от грозде усмихната пчела
отпива сок с наслада.
Навън копачи залеза целуват,
а плодородната земя им се любува.
От жълта дюля сладостта да вкуси –
посяга лятото с нетърпеливи пръсти,
а есента в душата му се впива
и праща доверчива, огнена прегръдка.
Септември си отива…
С премрежен поглед слънцето
от небосклона плете с листа венец.
Навярно компенсира за тъгата,
която във Септември се прокрадва…
Есента от призрачен воал мечта извайва.

30.09.26г.

Албена Иванова