„Годишните времена“ е нов поетичен цикъл на Илияна Кръстева, в който сезоните се разгръщат като вътрешни състояния – от порива на пролетната младост до мъдростта на зимната тишина. С характерната за авторката образност и емоционална плътност стиховете проследяват кръговрата на природата и човешката душа, вплетени в единен ритъм от светлина, памет и преображение.

ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА – поетичен цикъл на Илияна Кръстева

ПРОЛЕТ

На ранилист, червено с точици чадърче
калинчица разтвори и висна на опашка
съселче от шипковото клонче. Коприва
жарна слънцето, а ежът гъбка си набоде.

Потече ручейчето, и дъждосвирец писна.
С тънички крачета облаче прекрачи над
пчелина. На щърка кречеталото разквака
жабите. Дъга разсипа жълтото омайниче.

Не е ли чудо? Дъбът, от крехко жълъдче,
прораства с безумието на повтаряща се
страст. Заченат, човек покълва в себе си
сърце, което до безкрай в друго оживява.

Смири се, младост бързоструйна. Ковчеже
с мъдрост не ще откриеш заета да живееш
и цъфтиш. Не знаеш, пъстроцветна, от вино
и от мед душа опиянена, как огнено звънти.

Не бързай, буреносна моя, клинът на ятото
да счупиш и да смениш посоката на вятъра.
Неблагоразумна остани с порив от кръвта на
хиляди коне. Звънарко моя, бий камбаната!

ЛЯТО

Зной. Припадат птици. Земята е лисица, оранжева
и побесняла за капчица вода. Забравен въглен тлее
в треви изпепелени и потреперва само мараня. По
пътя прашен пастир навиква стадото. Шуми река.

Листа прегарят. В престорената до невинност ярка
светлина се ражда лепкавата тишина, разяждаща до
кръв ранените дървета. След пукота на съхнещите им
тела, се стрелка гръм от огнената колесница на небето.

Покой. Прохладата набъбва и оживяват тварите. Щурец
настройва си гъдулката и синята метличина цъфти до
житен клас. След гегата тресе опашка куче и стъпки в
прахта се разминават. Сияе слънце с неочаквана дъга.

Вървят лета подир лета и вятърът бунтар като поета ще
търси истини – горещници застинали във времето между
възторга и безмълвната тъга. По донкихотовски ще се
сражава с вятърните мелници и ще възпява любовта.

По-дълъг е денят, а нощите по-къси. Ухае лавандулата и
жълтия жасмин цъфти. В пеперуден полет изчезват сенки
облачни. И време е да заобичаш, и време е да си простиш,
че повече обичал си, отколкото обичан бил си – но щастлив.

ЕСЕН

Разсъблече есенен ден с петопръсти листа,
разноликата дреха и змийската кожа. Рижи
пътеки разстла. Закъснялото слънце посред
сребриста мъгла разтопи вледенените рози.

Нарът гранатов с короната, гергини – спирали
на времето, кадифето вълнисто-червеното на
петльовото гребенче, бумерангът на ято, мед
кехлибар, рисува художник с вино къпиново.

Нощ ненаситна. Хладнокръвна луна впряга в
примка ленивите приливи. Измъчва сънливия
бряг с меланхолия, поклаща бедрата на лодки,
с мачти отмерва равноделния такт на вълните.

В милувка от спомени как се живее? Забрава
дълбае кората на стария чинар. Къде се дяна
това равноденствие, измислени хора? Къде е
клисарят – за добро или зло да бие камбаната?

Безметежност ли търсите? Отдавна си тръгна.
Чадъра остави, че никак не я беше страх ни от
дъжд, ни от слънце. Оплете пуловер. Обличай
го – каза. Нека е топло студеното есенно слънце.

ЗИМА

В белите си брони, борове стърчат. Разтапя вълчи
дъх снегът. По сипей спуска се кошута и клонче с
пукот скършва. Глутницата настървена по дирите
търчи. Виелицата люта замита кървавите и следи.

Висят замръзнали на совите въздишките, и сплита
сребърни коси луната. Дълбоко в ледените пазви
се спуска с грохот изумрудена река. В студените
обятия на космоса светът е сгушен като тишина.

Под плавните извивки на земята, в преспи, дремят
семената, за да заченат нов живот. Стаени хребети
като мъгливи силуети дишат. Капчуци пеят, за да
разбудят със синигера отвесните пътечки в гората.

Не се бои душата – в доспехите на мъдростта и бяла
с белези от демонични рани, събира ангелска войска.
Пречиста от тъмни страсти с безкрайността от време
ще се сражава под знамена с печата на добродетелта.

В зимната безмълвност, щом пътят я прегърне, ще се
разтвори в законите на памет древна. Човешките си
рани изцелила, завърнала се там, където е зачената,
ще литне по спиралата, за да се въплъти във времето.

Илияна Кръстева