В ПАМЕТТА НИ: ДИМИТЪР ПАЛАЗОВ /1933 – 2022/

ХАЙКУ – тристишия и хайку на Димитър Палазов

Шарено агне
с червено герданче.
Утре е Гергьовден.

Гергьовски дъжд
вали смирено –
стъпки на светец.

Камъни в реката
трошат слънцето.
Вирът го събира.

Над извора.
Жадният целува
по устните водата.

Два самолета
кръстосват следи
в своята отдалеченост.

Въздушно хайку.
Три кратки маха
на ветрилото.

Мода от Космоса.
И дънките днес
с озонови дупки.

Жега-жарава.
Бяло облаче –
въздишка Божия.

Мегаполис.
Денем без птици,
нощем без звезди.

Кокошка рови
първия сняг.
Есента ли търси?

Червени яйца –
неизлюпени пухчета
писукат в Рая.

В сенчестия дол
цвете без име
пие късчето небе.

Нощна буря.
Отблясъци от мълнии
по влажния гръб на коня.

Квадратна гора.
Отвсякъде тръни
и сечища.

Добродушен старец
и послушно кутре
ситнят по пътя.

Първи есенен ден.
Ризата на гърба ми
леко прозъзва.

На птичи криле
сезоните идват
и си отиват.

Пасаж от риби.
Синият простор поглъща
и безмълвието им.

Живият пясък
в часовника тече.
И завлича деня.

Хоризонтът…
Гранична бразда
към безбрежието.

Димитър Палазов

Подбор: Александра Ивойлова