ТЪЖНИ ЛИСТЕНЦА – хайку от единайсет италиански поети в превод на Огнян Стамболиев

Фабио Генджович

*
Тъжни листенца
лежат на земята –
розата плаче.

*
Велика или не –
Поезията идва
да поседи с мен.

Рафаел д’Абдон

*
някой се изгуби в снежното поле,
и изведнъж – заешки следи,
му сочат пътя на надеждата

Фабрицио Дал’Алио

*
Вятърът си играе
със страниците на книгата –
време е за четене

*
Слънцето скача
сред дърветата в гората
а сянката го следва

*
Ще има ли тишина
или с тих глас
някой ще промърмори?

Мария Беатриче ди Кастри

*
Острието на слънцето
реже и праха, и красотата
с еднакво усърдие.

Рикардо Дуранти

*
Голямо стадо
от мисли любовни
храни моето сърце…

*
Ние изхвърляме отпадъци
и засипваме порите на света –
ние, хората- мини…

*
Само за славея
няма мъка
и всичко е радост…

Федерико Джелузи

*
Аз съм просто стрела
която вечно се колебае
между двата полюса

Хайко Х. Каими

*
Купчини пръст –
върху твоя запуснат гроб
и кипарис умира до него.

*
Дъно на дерето
мъхесто око
което ме зове.

Салваторе Котрупи

*
ветровита нощ –
стара люлка
скърца самотно

Алфонсо Марино

*
дървото мълчи
но завее ли вятърът
проплаква самотно

*
Аз съм като цвете,
което освежиха
с малко вода.

Валентина Мелони

*
житно поле
приведено от вятъра –
като моето сърце.

*
Обичайна меланхолия –
блуждаещи облаци
в огромното небе

Симоне Пансолин

*
първи стъпки –
детето се среща
със собствената си сянка

*
счупени моливи:
световъртеж
край на стихотворението

*
съборени сгради –
сега повече
място за небето

*
гола стена –
некролог
за изчезнали лица

*
фенове на стадиона –
и колко ритници
не и по топката…

Подбор и превод от италиански: Огнян Стамболиев