ЗА “САМА ЖЕНА” НА ВЕНЦИ ЛЮБОМИРОВ – рецензия от Людмила Данова
Романът “Сама жена” на Венци Любомиров и темата за различностите
Преди време прочетох откъс от този роман в мрежата и веднага си казах, че трябва да го имам! И когато видях анонс към вече готовата книга, веднага го поръчах!
Текстът ме грабна и завладя от първата дума. Повествованието се води умело и описанията са пестеливи, но точни. Аз лично, докато четях, си представях ясно картината, която рисува авторът.
Селото, центъра, Хондата и младата жена, която след тежък инцидент започва да подрежда живота си наново точно там, сред обикновените селски хора.
Младата лекарка Кристина Колева е безработна, трудноподвижна и изоставена от годеника си, тя търси спасение в село Гачево, където си наема къща и лекува безплатно възрастните хора.
Постепенно лекарката, която живее с болката от физическите травми, започва да оправя своя обърнат надолу с главата живот. Тя подпомага нуждаещите се от лечение в селото, като средствата за това получава от своята приятелка Нели, която събира дарения по един неособено законен начин, което предизвиква хорското любопитство и въпреки, че повечето от местните подкрепят лекарката, се появяват и врагове, които пускат зловредни слухове. Кристина се чувства много нещастна. Тя намира утеха единствено в работата си.
Лекарката има голяма мечта – да роди дете, но заради нелечимото си заболяване се смята за непривлекателна за мъжете. И естествено, това съвсем не е така, пръв в нея се влюбва Деян – слабоумно момче от селото, а добродушния, но голям женкар Христо, който й поправя колата, я чувства близка и иска да сподели дните си с нея…
Авторът запознава читателя с приятеля на лекарката от гимназията, Марин, с когото са свързани спотаени копнежи за любов.
Друг персонаж е баба Мария, която единствено успява да изгради с докторката приятелска връзка и е допусната съвсем близо до Кристина.
Типично за село, има и куче, бездомния четирикрак Рашо, който също помага на Кристина да гради сама бъдещето си. Не трябва да ви разказвам повече от историята. Трябва да я прочетете и да се потопите в текста.
*
Книгата се състои от 58 глави, които са озаглавени предимно с по една дума, която характеризира историята, разказвана в нея.
Съвсем естествено, първа глава е наречена “Пристигане” и така до 58 глава, която…
Няма да ви кажа как се нарича, защото вие ще откриете това като вземете в ръце тази вълнуваща книга, която аз лично прочетох на един дъх. Препоръчвам ви я! Само така ще разберете дали съкровената мечта на главната героиня ще се сбъдне, какви мъдри съвети й дава баба Мария?
Също ще успеете да проследите как Кристина се бори сама с живота на различна сред еднаквите.
*
Ето това е темата, която се откроява. Да, в романа има любов, има приятелство, съпричастност, но за мен лично не случайно главната героиня е в специално състояние. Не случайно авторът й е дал тази роля, която остава непроменена до края на книгата.
А финалът… Ами финалът мен ме изненада. Няма да ви кажа как. Просто трябва да прочетете романа. Ще загатна само, че чудеса стават, но дали някой не е помогнал чудото да се случи?
Прочетете “Сама жена” на Венци Любомиров и ще се насладите на една различна история за любов и оцеляване на различните.
Книгата е издадена от ИК “Многоточие” през 2024 г., има качествен печат и красиво оформление на корицата.
Пожелавам успех на автора по пътя към читателите и на всички четящи ще пожелая да се запознаят лично с героите на ”Сама жена” на Венци Любомиров. Заслужава си!
Людмила Данова
