МАЛКА ХАЙКУ РАБОТИЛНИЦА – хайбун на Димитър Анакиев
ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ КОМПОЗИРА ХАЙКУ
Тази сутрин, след като слушах сутрешните новини на БНР, написах следната фраза, като първите два реда на едно бъдещо хайку:
Сърбите и Хутите
предизвикват Америка –
— XXXXX —-
*
Основната идея е да се осмива сръбската политика, т.е. изравняването на сърби и хути.
С други думи исках да подчертая племенния характер на сръбския национализъм, който за последните 150-200 години не успява да преодолее племенното ниво. Племенният национален характер е същностен за всички славяни, но при руснаците и сърбите има особено злокачествено измерение. И това злокачество е особено разрушително, когато се комбинират две такива тенденции. Тогава засяга всички съседи, особено българите, чийто национализъм никога не е имал племенен характер.
Българите са уникални на Балканите и само руското управление успява частично да влоши качеството на българския национализъм, като внася някои елементи на племенност и расизъм (пейоративното “цигани“, „турци“, „мюсюлмани“, „евреи“, “джендери”…) сред българите, но тези елементи никога не са ставали доминиращи, просто защото са “антибългарски”.
Камо ли да управлява 150 или 200 години, както е при сърбите. В този смисъл, в културен план българите доказват, че са голяма нация, а по аналогия руснаците доказват, че са малка нация. Може ли една културно малка нация да управлява културно голяма нация? Разбира се, че не може.
По същата причина мъдрият Симеон не влиза с войска в Константинопол след голямата победа над византийците при Ахелой (917). Българите са били на по-ниско културно ниво от византийците.
*
Това беше моята нагласа, която роди идеята за хайку.
Най-важният трети ред обаче липсваше.
Защо той е най-важният?
Първо защото е заключението.
Второ, защото идва след прекъсването. „Прекъсването“ („какеавасе“) е една от двете основни и най-важни техники в хайку (другата е техниката на „ключовите думи“). Западните поети често не разбират добре тази техника, така че създават механично прекъсване, но продължават с логично, линейно изявление.
Всъщност, както казва самата дума, “прекъсването” служи за прекъсване на логиката на изказа и разказът поема в друга, различна посока от тази, която е имал.
В европейската драматургия този повествователен обрат се нарича “перипетия”. Затова хайку, въпреки своята краткост, има своя микродраматургия.
Хайку обикновено не е линеен израз. „Прекъсването” в хайку създава празно пространство, в което се създават асоциативни връзки и изразът става метафоричен. Да, хайку е метафора.
Но да се върна на третия ред. Опитах израза “хистингястис” който запомних от едно хайку на Илия Димов, но бързо се отказах от него. Причината не е неговата грубост (напротив, “зокуго” е идеално средство за “какеавасе”-прекъсване), а по-скоро, че не исках стиховете ми да са директна подигравка, нито исках да морализирам, а исках да изразя поетичната истина, което може да направи само метафората.
Следователно беше необходимо да се намери фраза, която издига моя израз до метафора, което означава – до универсално значение.
Така се спрях на японския израз “смехът на планината”: Сърбите и Хутите предизвикват Америка – смехът на планината. До третия ред – последния стих – вече бях доволен. Бях сигурен, че идеята е решена.
Но възникна стилистичен проблем.
Универсалността на третия стих беше в пълен контраст с местните термини „сърби” и „хути”. Някой от другата страна на планетата не е длъжен да познава сръбската политика, за да разбере този стих. Не успях обаче да разреша това стилистично несъгласие. Затова затворих тетрадката и оставих това хайку да чака своето стилово решение. За щастие не се наложи да чака дълго*.
*
Отворих вестник, чиято основна новина беше свързана с конфликта между хутите и САЩ.
Някакъв журналист писа широко за хутите и от текста му разбрах, че думата „хути“ означава „божии помощници“. Тази живописна фраза веднага привлече вниманието ми. Тя се отнася еднакво както за хутите, така и за сърбите (сръбският национализъм, вдъхновен от руския, обича да нарича сърбите „небесен народ“). Следователно, в нова фаза на развитие, моето хайку прие следната форма:
Помощниците на Бога
предизвикват Америка –
смехът на планината.
*
И сега, в последния запис, е останала само една дума с местно ограничено значение: „Америка“.
Кратка медитация ми беше достатъчна, за да разбера, че същността на Америка е “демокрацията”.
Окончателната версия на моето хайку:
Помощниците на Бога
предизвикват демокрацията –
смехът на планината.
Написано по този начин, то говори за конфликта между режими, които основават властта си в Бог, и режими, които се основават на човека. Значи, моето хайку тематизира мястото на религията в човешкото общество или, може би по-точно, злоупотребата с религията в човешкото общество днес.
Това е дълбоко залегнала тема, за която не бях наясно, когато записах първата чернова за това хайку, и е различна от темата, с която започнах и я изоставих по време на работилницата.
*
В евентуален извод бих подчертал очевидното:
Първо, че работилницата по хайку не е козметично занимание, а сериозно идейно-философско ровене в себе си, което поставя под съмнение идеята и стила на поета.
Второ, в работилницата за хайку поетът се ръководи от поетични техники и поетични принципи.
Трите основни техники в хайку поезията са: “прекъсване”, “ключови думи” и “форма” (5,7,5), които поетът използва според нуждите си.*
В моята поетична практика най-дълго писаното хайку е пет години за следното хайку:
През голите клони
гледам къщите на съседи.
Началото на войната.
Написах първите два реда от това хайку през 1990 г., точно преди началото на войната, в Словения. Тези редове изразяват тревогата на чужденец от възникналото етническо напрежение. Но не познавах войната и не можах да завърша това хайку. След пет години, войната вече свърши, случайно намерих лист хартия с недовършено хайку в джоба на сакото си. Веднага разбрах какво трябва да пише на третия ред.
Между другото, Киоши Нанасава, продуцентът на филма на НХК „Хайку на фона на Балканската война“, хареса това хайку най-много от всички хайку, които написах тогава.
Димитър Анакиев
* Поетът може да научи за значението на тези японски термини в моя текст “Хайку и диалектиката” (ФБ-БГХТ, или сп. “Картини с думи и багри” 2/23 )
** Известно е, че Башьо е писал своето хайку за “гарвана” в продължение на седем години.
