В последните две години Христилия Кулева се утвърди като един от най‑интересните автори в кратките форми. Трите ѝ книги, издадени през 2024 и 2025 г. в характерния квадратен формат на „Многоточие“, показват развитие, разширяване на жанровия диапазон и ясно разпознаваем поетичен почерк. Те очертават последователен творчески път в късите поетични жарнове – от сезонната наблюдателност на хайку, през концептуалното сгъване на времето при източните пиеси, до концентрираната философска плътност на апевата. Тези три книги разкриват автор с ясно изградена поетична идентичност и усет към минималистичния творчески почерк.
ХРИСТИЛИЯ КУЛЕВА В СВЕТА НА КРАТКИТЕ ФОРМИ – аналитичен прочит на Габриела Цанева
През миналата есен получихме три изящно оформени книги на Христилия Кулева, които бележат нейния удивителен път в света на кратките форми. В тази своеобразна трилогия са събрани поетични форми и прозаични фаргменти, които разгръщат вътрешната логика на един авторски свят. Проектът е на издателство „Многоточие“, дизайнът е на Даниел Меразчиев, а Ивелина Цветкова оставя своя творчески редакторски отпечатък.
Три нестандартни, квадратни книжки, три различни визуални портрета, една линия на поетичния глас, три стъпки по пътя към творческо себеосъществяване.
Първите две – „Сезонни хайку“ (2024) и „Сгъваемо време“ (2025) са в традицията на кратките източни форми – хайку, хайбун, танка и танка проза; форми много обичани, насърчавани и понякога, може би – преекспонирани от редакционния екип на нашето списание. Но Христилия Кулева, като автор, влезе в творческия диапазон на „Картини с думи и багри“ именно чрез тях. Третата книга, „Мигове от сенки“ (2025) е сбирка от апеви. Апева е сравнително нов, много формалистичен жанр, който е по-кратък дори от хайку.
Немалко е присъствието и на тази нова поетична форма в нашия архив. Приятно е да отбележим, че автор на обширния и аналитичен предговор на книгата е Людмила Данова – един от най-активните автори и гост редактори на „Картини с думи и багри“.
*
Книгите, разгледани заедно, създават усещането за пътуване през времето – от природата през сезоните, от наблюдението към концепцията за концентрирания миг, от концепцията към философията, от образа към метафората, от спомена към сенките на вътрешното „Аз“.
Квадратният формат, обемната хартия, последователният дизайн на и редакторска линия превръщат тези книги в малки поетични обекти – едновременно естетически и съдържателни. И утвърждават Христилия Кулева като автор с ясно разпознаваем почерк, който умее да съчетава кратката форма с вътрешна светлина, философска чувствителност и зрял поетичен глас, в който ясно звучи не само естетическа но и гражданска позиция.
А сега, нека оставим обобщенията, за да се потопим в света на всяки от тези литературни силуети, в които ще познаем портрета на поета.
І. „Сезонни хайку“ (2024)
Тук природата намира своето огледало във вътрешния свят на лирическия „Аз“.
Четирите дървета на корицата – пролет, лято, есен, зима от декоративен мотив се превръщат във визуален ключ към поетиката на Христилия Кулева. Тук тя е наблюдател, съзерцател, човек, който лови мигове, светлина, движение. 131 хайку – кратки, чисти, дишащи. Всяко тристишие заема пространство от една страница – този минималистичен дизайн дава пространство на читателя да разгърне въобра-жението си, да „види“, „усети“, „докосне“ – онова, до което са се докоснали сетивата на поета. Една книга на тишината, на усамотението, на онова „тук и сега“, което създава онзи медитативен ритъм, който е в основата на хайку традицията.
II. „Сгъваемо време“ (2025)
Втората книга е по‑концептуална, по‑структурирана, формата хайку се разширява, за да се „сгънат“ вътрешните пластове на поетичното повествование.
Тук Христилия Кулева вече работи с петстишията танка, както и със смесените поетико-прозаични форми хайбун и проза танка, често наричани в литературоведската практика „източни пиеси“.
Сгъването на времето загатнато в заглавието и корицата – като ветрило и стълба, е препратка към дълбокия времеви обхват на произведенията, включени в книгата (1979 – 2025), то е и поетичен символ, който сочи времето като лист, който се прегъва, разгръща, променя посоката на погледа.
„Сгъваемо време“ показва своя автор като творец, търсещ нови форми, нови ритми, нови начини да изрази вътрешното движение. Това е преход от наблюдение към размисъл, от фактология към перспектива и концептуалност. Повече за тази книга писахме в публикацията “За сгъваемото време на Христилия Кулева” в бр. 3/2025.
III. „Мигове от сенки“ (2025)
Третата книга може да се разглежда като много зряла и силна, защото е отправната точка на авторката към нови, неизследвани пространства. Тя показва оня момент на творческа зрялост, в който поетът разкъсва веригата на познатото, за да търси нови светове с различни хоризонти.
Абстрактната корица в тъмно бордо, със светлосенки, падащи върху оригами на жерави, задава общия тон на настроенията, които препращат към полет.
Тове е книга за вътрешните пространства, книга с метафоричната плътност на думите, затворени в кратката форма на апева. Много силен – като анализ и прозрение – е предговорът на Людмила Данова, който заслужава свой отделен литературен живот – както като отражение на авторското присъствие на Христилия Кулева в съвременната литература, така и като литературоведска характеристика на жанра „апева“.
Много точно е представянето на книгата, направено от редактора Ивелина Цветкова, поставя Христилия Кулева в контекста на модернизма, на визуалната поезия и философската метафора.
Но, когато разгърнем страниците, ще видим, че станем свидетели как онова деликатно разгъване на сетивата, загатнато в „Сгъваемо време“ се превръща в авторски почерк, който поставя наблюдението на света света в една плоскост, а поетичния образ в система от пластове, които разгръщат, разчленяват, сгъват и преобразяват първоизточника, за да го превърнат в архетип и основа за съзерцание, размисъл и изграждане на действителност.
Това е книга на зрелостта, на вътрешната смелост и поетичната идентичност.
Габриела Цанева
