“СГЪВАЕМО ВРЕМЕ” И ХРИСТИЛИЯ КУЛЕВА – редакционна статия
Наскоро получих като подарък малка, изящна книжка с поезия – „Сгъваемо време“ на Христилия Кулева.
Това е най-новата й сбирка с избрани хайку, танки, хайбуни, проза танка и поезия от периода 1979-2025 г. Редактор е поетесата Ивелина Цветкова, а цялостното оформление на томчето и корицата Даниел Меразчиев, издател е Издателство „Многоточие-М“, София, 2025 г.
Както подсказва подзаглавието, книгата е структурирана в шест раздела – „Хайку“, „Източни пиеси“, „Хайбун“, „Танка проза“, „Танка“, а един раздел е посветен на преживяванията на авторката, свързани с войната в Украйна – „Сърцето ми кърви“.
Да говоря за поезията на Христилия Кулева е като да говоря за цялото многообразие на природата и човешката душевност! Защото всеки нейн стих е огледало, в което читателят вижда образите на живота, пречупени и претворени през словото на автора – силно, ярко – като литературна овладяност, като гражданска позиция и човешка честност.
Нейното творчество, нейната личност, за мен са откритие и откровение, които ме правят щастлива – като поет, като човек, като издател и редактор – защото тя е от онези, които умеят, които успяват чрез думи да засяват красота, смисъл и чистота в същината на днешния ден – толкова грозен и отчайващ в толкова много други аспекти.
Не е случаен фактът, че немалко творби, включени в „Сгъваемо време“ са намерили място на страниците и в сайта на сп. „Картини с думи и багри“.
Но – нека пристъпим към същината на книгата.
„Съзвучие до теб…“ – така започва своето предисловие редакторката на сборника. И тъй като всяка следваща нейна дума е като излязла от моето съзнание, ще си позволя да я цитирам, като представя пред читателите на сп. „Картини с думи и багри“ най-верния поглед – онзи, на редактора.
редакционна статия
СГЪВАЕМО ВРЕМЕ
„Сгъваемо време“ е вътрешен календар на една душа, която от 1979 до 2025 година тихо, но неуморно създава изкуство, улавя мигове, спира времето, сгъва го и го поднася в шепа стих.
Христилия Кулева пише така, както диша, и с почит към тишината. В нейните текстове няма шум, но има ехото на нещо много по-дълбоко: на присъствие, на съзерцание, на съпричастие. Харесвам да чета нейното творчество, защото авторката винаги отваря врата към природата, към емоцията, към мълчанието, към светове, които живеят не в грандиозното, а в почти недоловимото.
Не търсете тук гръмки думи. Търсете същност, защото в поезията на Христилия думите са свещени, отмерени, сведени до най-необходимото, но заредени с изненадваща вътрешна вселена.
Да четеш тази книга, читателю, е като да отваряш писма, писани до теб от различни епохи, но всички със същия почерк, същото сърце. Това е сборник, но и път, връзка между сезони, лица, години, карта на духовно пътуване, в което времето се огъва и смирено се подчинява на поетичната мисъл.
Като редактор на това издание, приех задачата не като работа, а като дар. А поканата ми към вас е тиха, но настойчива: Отворете. Потопете се. Нека времето се сгъне около вас и да ви каже всичко, което имате нужда да чуете.
Ивелина Цветкова, редактор, поет, издател
