На днешната дата (13 януари) е роден един от най-големите български лирици — Пею Яворов!
На него посветих някога това стихотворение:

И ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ДЪЛБАЯ – стихотворение на Иван Бързаков

Сънувах те – бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.

Пею Яворов

Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна…
На спомените шепота.
Животът е
докосване вълшебно,
тайнствено –
до теб,
която всеки ден
и всяка нощ сънувам
в морските вълни,
които
се разбиват.
Той е
усмивката на свидното лице,
откъснато от мен –
завинаги!
И дълго, дълго
в мислите си те целувам.
Ден по ден,
дори и крайно изнурен
от вечната тревога
за тебе – страдаща, самотна там –
към себе си безкрайно строга,
разпитвана и мъчена…
и поругана,
може би в затвора?
Не знам,
но продължавам да дълбая
до изнемога
образа ти в мен.
Най-чудното създание в света!
Нехая
за умората.
Да те спася –
на всичко съм готов!
Не знам,
не мога
и да разбера
как могат хората
да дишат без любов.
Аз, който съм завинаги
обречен
да съм безмилостно от вас
далече
и да не мога
със абсолютно нищо
във страданието ви вечно
да помогна,
знам!
Презирам
всякаква умора
тук –
и слабостта във себе си разнищвам.
И продължавам,
без да спирам,
самотни стихове – молитви да изричам.
И продължавам да дълбая
яростно в скръбта
теб, образа обичан.
В едно със майчица родината.
Отвъд смъртта.

Иван Бързаков

(из поетичната ми и есеистична книга “Яростно в скръбта”, 2009, 2010 и 2014)