БОГАТСТВО – стихотворения на Стоян Михайлов
КАТО МОРЯК ПО СВИДЕН БРЯГ
Ако ме попитат някой час
що тая най-мило в сърцето –
ще отвърна без задръжка аз,
къщата ни родна в селцето!
Там на мама първо чух гласа
и тъкана люлка ме залюля…
Ран петел ми казваше часа,
слънце гали през листа на дюля.
Гледаше ме с благите очи,
от кандилце майчицата Божа…
„Нанкай чедо, слушай, не плачи –
скоро пътя чист ще ти предложа!“
Аз не сетих с шеметния бяг
време как живота ми пробяга.
Но като моряк по свиден бряг
ставам сутрин и със него лягам…
БОГАТСТВО
Каква мелодия си, мисъл жива –
планински извор за вода студена…
Жътварска песен, над класила нива
ти наше слово в ширната Вселена
„Да се завърнеш в бащината къща“,
„душата ми стон, виновно мълчи“…
Давен родов спомен, топло ме прегръща,
майка на пруст с просълзени очи!
Моята радост се зове красота –
реч съм създадена звучна и вечна!
Всичко е в мен понатрупал Света,
сама звездица съм – близка, далечна!
Тичаш с езика ти, конче крилато
/магия думите крият, събуждат/!
И броня те са, залогът от злато
с прозирна лекота, без помощ чужда.
Далеч блестя Александрийски фаре,
с градивност от Хеопс неоценима!
Днес българското слово светофар е –
богатство във сърца ни най-любимо!
НОВОГОДИШНИ РАЗМИСЛИ
Баница с късмети ме дари богато,
новичко перо ми връчи – чисто злато.
В пътя си поел през Новата година
мир и доброта в словата ми да има.
Вдигнах радостен наздравица щастлива,
че ме чака труд над разорана нива…
Ще тъжа за лева /Стамболов, Алеко/-
с еврото във джоба, път поел далеко.
Дано над Земята, в битки разлюляна
свободата братски среща ни засмяна!
Стоян Михайлов
