ИМПРЕСИВНО – хайбуни и импресии на Павлина Петкова
СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ
Търновград ме посреща величествен с накацалите над Янтра къщи. Бавно лятното слънце се снишава над покривите и разпалва хоризонта. Шум и смях изпълват тесните каменни улички на Самоводската чаршия. Тълпа от хора като река се носи към Царевец. Лятната омара отдава път на вечерния хлад. Пъстра колона от любители на сценичното изкуство е поела нагоре към изградената сцена. Поредна вечер виртуозните изпълнители и оркестър ни връщат назад към вековете. Под звездното небе оживяват митове и легенди. Делничните проблеми остават забравени поне за известно време в някой ъгъл на съзнанието.
Изкуство, красота, грация, финес и блясък – отдаваме се на бляна. Плачем, скърбим и се радваме с превъплътените роли. Осъзнаваме, че любовта е над всичко. Тя трябва да се изживее.
делтапланер
Ромео в небето
Жулиета в нов вариант
От небето луната разпръсква оловен блясък. Над Царевец лек ветрец оживява спомени за минали времена.
ВЪЛШЕБСТВОТО НА ЕСЕНТА
Звезди със студена светлина по нощното небе. Есента става все по-хладна. А утрините ден след ден слизат все по-ниско към равнината и тя облича сребърна премяна.
в тишината
пламъците на свещите
търся ново начало
А някъде се носи мелодия, която нежно докосва душата ми – вълшебна, приказна, далечна – сякаш извира от дълбините на земята.
СЛЪНЧЕВИ ОТРАЖЕНИЯ
Из въздуха се носи соления вкус на морето – загадъчно и синьо. Гларуси и чайки кръстосват небесната вис, а жарещото слънце пърли крилете им.
детска играчка и дворци от пясък
в снимки
тъжа за мама и тати
НА ПРАГА НА ЗИМАТА
Дъжд. Проливен, не спирен дъжд. Вали вече кой ли ден, а сякаш никога няма да спре. Потоци листа и счупени клони се вият като рани по земята. С какво ли разгневихме Бога, та ни напомня за Потопа? Или това е някакво предупреждение – за нашите безразсъдни стъпки и забравени страхове.
Земята въздъхна тежко. Реките се разбунтуваха – преляха коритата и завлякоха всичко след себе си. Дърветата сведоха върхове като ридание, като безмълвен вопъл на природата. Заедно с тях плаче и времето – пронизващо, безпощадно. Хората се прибраха в домовете си, прибраха се зад дебелите стени. Навън няма жива душа.
А под тежкия чернозем зърното спи. Спи необезпокоявано, глухо за стихията.
Вали. Господи, дай ни тишина! Дай ни утеха! В ъгъла трепка кандило. Очите са премрежени в мрак, а пръстите свити за молитва. Молитва за прошка. Молитва за милост.
ПО СТЪПКИТЕ НА СЪДБАТА
Снегът скрипти под обувките, леден вятър стърже лицето ми. Имам усещане, че ако спра да се движа, ще замръзна. И все повече ме вълнува мисълта – какъв ли студ е свил душата ми.
Вървя напред, а пред мен – изумрудени вълни. Само бяло и студ. Какво ли се крие зад насрещния хълм – напират мислите. Стъпвам бързо, потъвам в преспите, падам, изправям се и пак поемам. Вятър хапе лицето ми, студ прониква през ръкавиците и вледенява пръстите. Недочувам мислите си, в гърдите ми кънти ускорения пулс. Адреналинът пред неизвестното ми дава сила да вървя напред. Напред, каквото и да ме очаква там.
валят снежинки
спуска се мъгла
самота – пристанът далече
Суровата и непредсказуема природа ме поглъща. С мъка събирам мислите си. Болките и проблемите, които досега са замъглявали съзнанието ми, постепенно угасват. Кадри от живота ми преминават като на филмова лента. Търся точната фраза, за която да се захвана като спасение. Значимите неща изплуват и пулсират като сърца. Зарастват раните от отминали обиди. Стопяват се изречените непристойни думи. На мястото им кълнят нови сетива. Променят се усещанията. В ръцете си поемам кормилото на дните и всички посоки вече са възможни.
ПРЕПОДОБНА СТОЙНА
Тънък лъч светлина се процежда между клоните на стария бряст. Вятърът люлка люлее. Сякаш като звън на незнайни звънчета се чува гласа на пророчицата. Ухае на свежест, на цвят, на миро.
Тълпи от хора се стичат към божествения храм да се докоснат до енергията, която извира под стъпалата им. Болка и мечта са свили сърцата им. С надежда пристъпват към свещения олтар.
над обителта
гълъби и надежди
ръце в молитва към Преподобна
Лъч светлина като струна затрептя – сякаш благославя хората и храма.
Павлина Петкова
