ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА – приказка на Дими Борисова
Един ден Истината и Лъжата се срещнали.
Лъжата била нагиздена, лъскава, облечена с най-модерни и скъпи дрехи, с прическа, гримирана, с вдигната глава, а очите ѝ гледали с огромно самочувствие, сякаш властвали над целия свят.
А Истината… Истината била слабичка, измършавяла, с изпокъсани дрехи, с разкривени обувки, гладна, с наведена глава и състарена.
– Добър ден, Истина! – поздравила Лъжата с висок тон.
– Добър ден! – отговорила Истината с изнемощял глас.
– Я-я-я, колко си остаряла и колко си погрозняла! – учудила се Лъжата иронично. – С тези изпокъсани дрехи изглеждаш като най-бедната просякиня. Боже, Боже…
– Ех, добре съм, не се оплаквам – отговорила засрамено Истината.
– Ама ти сигурно си гладна… Като те гледам, едва вървиш, нямаш сила краката си от земята да отлепиш. Горката…
Истината премълчала, забила поглед в земята, а Лъжата продължила:
– Хайде, Истина, ела с мене! Аз тъкмо отивам, ей, в оня ресторант да обядвам. Ела, ще те почерпя, ще те нахраня…
– О, Лъжа, не мога! Ти върви, за мен не мисли… – отговорила още по-засрамено Истината.
– Хайде де, не се дърпай… Аз имам пари, не се притеснявай, а някой ден ще ми ги върнеш.
При тези думи Истината се съгласила и тръгнала с Лъжата. Влезли в ресторанта, настанили се на най-хубавата маса и Лъжата поръчала богат обяд. Сервирали им вкусни ястия с отлежало вино и
Лъжата поканила Истината:
– Заповядай, Истина, храни се спокойно, че кой знае кога пак ще ядеш… Наздраве!
Лъжата и Истината се нахранили като на празник. Приключили с обяда и пристигнал сервитьорът, за да му платят сметката.
– Е-е, дами, кой ще плаща? Сметката ви е толкова пари.
– Как кой?! – попитала изненадано Лъжата. – Че аз нали ти платих още като сервира обяда?
– Как ще сте ми платили? Нищо не е платено. Хайде, плащайте!!!
– Платих ти!
– Не се ми платила!
– Платих ти!
– Не си ми платила…
И настанал такъв спор, че всички хора, които били наблизо, ги чули.
В един миг Лъжата скочила от стола си, застанала пред измамения човек и продължила да спори. Сервитьорът защитавал истината, а Лъжата – неправдата. Спорът им нямал край, а те потни, зачервени, прегракнали от викане, чак слюнките им хвърчали изправени един срещу друг.
Истината се свила на стола си, искало ѝ се земята да се отвори и да потъне в нея от срам. Не смеела нито да ги погледне, нито да се обади и да прекрати спора.
В един момент сервитьорът се тръшнал на най-близкия стол – уморен и изтощен. Отчаян, че не може да пребори неправдата, плеснал се по челото и извикал:
– Ах, Истина… Истинааа, къде си?!
Тогава Истината не издържала и се обадила с тих, сконфузен глас:
– Тука съм, но и аз ядох и пих…
Дими Борисова
из “Приказки. За всекиго по нещо”, автор Дими Борисова, изд. “Многоточие”, С., 2025
подбор: Станислав Марашки
