В началото на януари галерия „Париж“ откри изложбата „Зима“ – многогласен визуален разказ за сезона, събран в новото ѝ пространство на ул. „Цар Самуил“ 47. Галерията, която вече повече от две десетилетия оформя културния пейзаж на София, представя избрани платна от автори, с които работи дългогодишно и последователно. „Зима“ не е изложба за студа, а за светлината, тишината, вътрешните светове и онова богатство, което сезонът съхранява. Тя разгръща различни художествени езици – от наивистични селски сцени до хиперреализъм, от декоративна експресия до абстракция – и показва как бялото съдържа всички цветове.

“ЗИМА” В ПАРИЖ – коментар на Габриела Цанева

Не, няма да говорим за зимата в Париж! Ще надникнем в цветовете на зимата през погледа на художниците и галеристите, които създадоха ново пространство на зимата в новата зала на столичната галерия „Париж“!

Галерия „Париж“ е едно от онези места, които оформят културния пейзаж, а го оформят.

Познавам я от времето, когато се намираше на малката, стръмна ул. „Париж“ – в скромното си галерийно пространство събираше цветовене на фигуративното и наивистичното изкуство, магическия реализъм и хиперреализма в един интимен, камерeн формат, който караше посетителя да прекрачва прага на ежедневието без предупреждение, без време за осъзнаване на различната реалност, в която попада.

Оттогава галерията расте, но не губи своята идентичност. Днес тя е на ул. „Цар Самуил“ 47, с две изложбени зали, в едната от които поддържа постоянна експозиция, а в другата представя динамични проекти и с осезателно, богато онлайн присъствие, което позволява на публиката да следи авторите ѝ от всяка точка. Галерия „Париж“ работи само с художници, с които е изграждала отношения през годините – и това личи. Четиринадесетте картини в експозицията не са случайно подбрани, а са част от дълъг визуален разговор между галерията и нейните автори.

*

В този контекст изложбата „Зима“ е естествено продължение на традицията.

И тя не е изложба за студа, а за живота, който продължава под снега, над снега, в човешките домове и усещане за време. В нея зимата се разгръща в множество лица: като празник в наивистичните селски сцени, пълни с хора, светлина и движение; като тишина и уединение, в стилизираните пейзажи с топли прозорци и снежни склонове; като вътрешна светлина в нощните градски композиции с големи луни и сияещи фасади; като символ в мистичните фигурални картини, които говорят за защита, духовност и вътрешни светове и като контраст в хиперреалистичните плодове, декоративните натюрморти и цветните композиции, които напомнят за богатството, което зимата съхранява.

Всеки автор предлага свой прочит на сезона от разказвателната наивистична живопис до строгата абстракция, от класическия натюрморт до декоративната експресия.

Това прави изложбата многогласна, но не разпиляна: общият знаменател е емоционалната честност и вниманието към детайла, характерни за художниците на галерия „Париж“.

*

Тук ще представим 12 платна, които избрахме, за да представим онази сияйна цветна структура, която остава след дългото взиране в бялото, след осъзнаването, че именно бялото съдържа всички цветове.

Да обърнем пъглед към първото – то не е голямо – 38х46 см. и въплъщава представата ни за коледна нощ в някоя приказна страна. Ще забележим, разбира се, характерния възрожденски архитектурен стил на сградите, както и пъстрото облекло на фигурите, които изглеждат така, сякаш току-що са се „пуснали от хорото“ – разпилени мъниста от някой фолклорен ансамбъл.

Коледна нощ, худ. Анета Ялъмова

Наивистична живопис с декоративни елементи, в която композицията разказва истроии. Цветова гама е ярка, контрастна на представата за зима, с топли акценти върху студената снежна основа, която се губи в червено, жълто, синьо. Силно стилизирани, симетрично разположени къщи, сред които броди духът на празника, обладал общността. Тук зимата е повод за събиране, не за уединение и размисъл.

*

Съвсем различно е посланието и естетиката на следващото платно:

Археология на всекидневието, худ. Борис Желев

Да продължим с него не е случайност – кураторът и галеристите са поставили двете едно до друго, може би за да ни напомнят, че зимата е не само онова, което е вън – стихията, снетът, студът, но тя е и домашният уют, събрал плодовете на есента в мястото, което ни дава убежище – домът.

Разковничето на разбирането трябва да търсим в наименованието на творбата „Археология на ежедневието“.

Без съмнение, един концептуален натюрморт, близък до магически реализъм.

Цветова гама включва ярки контрастни фонове на основните цветове синьо, жълто и червено, но предметите са изпълнени в натурални тонове с прецизен рисунът с внимание към детайла, което подчертава чистотата на геометричната композиция и светлосенките. Създава се впечатление на подреденост и откъснаност от „ежедневието“, защото именно то е превърнато в минало, в спомен – предмет на археологическото изследване, а зрителят става съучастник в това в своя собствен „кабинет на спомените“, в който трябва да открие онези предмети, които разказват собствените му истории.

*

Натюрмортът на Божидар Динков е изпълнен в зелена гама, в която светлото жълто петно на декоративна тиква грее като луна в тъмно небе. Зелените плодове във фруктиерата са допълнение, макар композиционно да изглеждат еднакво отдалечени от центъра. В този класически натюрморт драматизмът идва от осветлението, приглушените, но богати, наситени тонове тонове, реалистичният рисунък с подчертана текстура.

Загадъчна вечер, худ. Божидар Динков

Настроението е привидно спокойно, но композицията остава неуравновесена, което създава усещане за скрито, предстоящо движение, в което зрялостта и тишината на отминалата есен ще претърпи трансформацията на зимата – сезонът на събраното и съхраненото.

*

Димитър Каратонев, Зимно слънце

 „Зимно слънце“ на Димитър Каратонев е светъл пейзаж, в които слънцето е представено като сини сенки около охренобели къщи. Усещането за планина е подсказано от симетричната композиция, която разполовява картината по височина, а шестте къщи са разположени стриктно една над друга, като в амфитеатър. Модернистична импресия с геометризирани форми, в която студът присъства като контраст между топлите земни тонове на човешкото присъствие, въплътено в сградите срещу студената реалност на снега и сините сенки на зимното слънце.

Рисунъкът е стилизиран, с подчертана перспектива. Усещането е за тишина, уединение, леко и меланхолично спокойствие и спряло време, въпреки хода на слънцето и сенките.

Силно е въздействието на жълтата светлина в прозорците на къщите, която подсилва уюта на зимата, като го съсредоточава вътре в дома, като антипод на студа вън. Затвореност, топлина, семейство, тишина. И някъде в тази тишина животът продължава с усилния труд или ведрата радост на онези, които намират, или трябва да намерят своя уют вън, на улицата, сред снега и природата, под зимното слънце.

*

Елена Стоева, Сладко със смокини

Различно е настроението, създадено от класическия, почти бароков натюрморт с чайник, роза и смокини на Елена Стоева, наречен от авторката „Сладко със смокини“.

Голяма, тежка, но изчистена от орнаменти рамка обгражда малкото платно, като създава допълнително усещане за откъсване. Цветова гама е топла, наситена – злато, червено, масленозелено, дълбокосиньовиолетово.

Рисунъкът е детайлен, с внимание към отраженията и текстурата, която създава. А това създава настроение на домашен уют, изисканост и топлина. Контрапункт на зимата, който подчертава вътрешния свят, богат, защитен и далечен. Изборът на зрели смокини създава допълнителна вътрешна връзка към спомена за спокойствието и богатството на„циганското лято“ – период на лятна нега и есенно изобилие, облени в топлината за слънцето.

*

Много подобна като цветова гама, дори като избор на рамка е следващата картина, която, обаче представя зимата „отвън“.

Игната Василева нарича своя декоративно-футуристичен пейзаж „Амстердам с Луната лале“. И не без основание – платното е доминирано от яркооранжева полу-луна в наситеносиньо преднощно небе.

Под нея са назъбените, характерни за Амстердам покриви на непрекъснаторазположени сгради с оранжевосветещи прозорци. Зимата е загатната с белите контури, очертаващи силуетите на къщите върху нощното небе.

Игната Василева, Амстердам с Луната лале

Рисунъкът е стилизиран, с подчертана вертикалност, което внушава мистично настроение, тишина и приказност. Въздействие на силния контраст между студената нощ и топлината в прозорците превръща зимата в сцена на вътрешната светлина, породена от човешкото присъствие.

*

Много по-вътрешен е натюрмортът на Николай Бояджиев, наречен от автора „Къде си мое прекрасно лято“. Полски цветя в синя кана, подчертано декоративен фон. Платното изглежда като колаж, в който са вплетени различни елементи – както във фона, така и в отраженията и сенките, така и в основните елементи на изображението, които – някак почти естествено потъват, превръщат се в сън.

Николай Бояджиев, Къде си мое прекрасно лято

Цветовете са контрастни – червено, синьо, тюркоаз, лилаво-розово, бяло… Именно бялото – примесено или чисто, създава усещането за зима и студ.

Рисунъкът е свободен, експресивен. Именно той създава усещането за движение и въздейства като „вътрешна пролет“ – емоционален отговор на представата за зима; контрастносвързана с мечтата за лято.

*

Следващият избор ни води към едно истинско лятно „Пътуване“. Цветовата гама на Валентин Топалов е сходна, почти идентична с тази на Николай Бояджиев.

Валентин Топалов, Пътуване

Разликата е в стила. Неговата геометрична абстракция силно контрастира с повечето от останалите платна в експозицията. Общото можем да търсим в рисунъка – плътен, структурен, с наслагвания и текстури, която създава ясни, ярки образи, чийто глас привлича, но е и в синхрон с общото звучене на изложбата. Картината създава настроение на динамика и енергия, характерни за зимното ни очакване за лято. Фрагментарността на композицията се противопоставя за зимната застиналост, за да я превърне във вътрешно движение, в пътуване към себе си и към онова място-състояние, което искаме да достигнем.

*

Много различни са следващите две платна – изпълнени в стила на хиперреализма, те създават свят, по-съвършен от оня, който сетивата дават.

Първото е натюрморт с малини.

Валери Цветков е нарекъл творбата си „Рубинови съкровища“ – и, да, малините като рубини се разпиляват от кристална купа, центрирана в квадратната композиция. Всеки детайл е пресъздаден с фотографска точност.

Валери Цветков, Рубинови съкровища

Цветова гама прелива от малиновочервено към топъл градиентен фон, в който светлината пада върху онова, което се очаква да бъде плот, а сянката тръгва отгоре, оттам, където идва светлината. Това създава усещане за скрит източник, за неочакваност и тайна – знаци, които водят към скритата същност „съкровища“.

Настроението е жизнено, свежо, зрителят буквално вкусва сочния плод и аромат на летния плод, което създава силен контраст с темата „Зима“. И е напомняне за всички онези неща, които липсват. Зимата се превръща от сезон в абстракция.

*

В „Пълнолуние“ на Владимир Шунев чувството за съвършена илюзия е точно толкова силно, колкото и в „Рубинови съкровища“.

В този зимен пейзаж с цветни къщи и звезди чрез средствата на хиперреализма се пресъздава един сън, един пейзаж, който съществува в съзнанието на твореца, но чрез четката, боите и платното става достояние на зрителя.

Владимир Шунев, Пълнолуние

Цветова гама е различна – преобладават студените тонове на синьолилавото, с неутралносиви нюанси, но градиентното пресъздаване на черно-лилавия фон на небето продължава да внушава усещане за тайна. Източникът на светлина и тук остава скрит, някъде другаде. Пълнолунието е загатнато в наименованието на творбата, както и в контрастните, почти черни сенки на дърдетата и купите със сено върху синьобелия сняг. Много пестеливо е използвата светлината на жълтото, оранжевото и охрата – като ярки акценти в задния план, където, противно на очакването за сфумато, виждаме истинското, отчетливо ярко лице на заспалото в снега село под лъчите на луната. Рисунъкът е  стилизиран, с ритмични форми, създаващи усещане за подреденост в една несиметрична композиция.

Създаденото настроение е мечтателност, спокойствие, уют, което превръща зимата в приказка, не студена, а вълшебна.

*

Накрая ще представим две декоративни платна, в първото от които фигурите и фигуралния разпад центрират композицията и преживяването, като акцентират върху сезонните символи, а във второто – напротив, настроението е свобода, разкрепостеност и хаос, който създава новото структурно пространство на изживяване. Наречена от автора си „Study for Constructive Figure“, тя е точно това – изучаване на конструкцията на фигурите – всичко е вплетено в понятието за разпад и съзидание, за тълкуване на съставните части и цялото.

Но нека погледнем по-подробно „Любовна одисея“ на Юли Шумелов. Онова, което привлича погледа са лицата на две фигури и ръце, които държат символични съдове.

Юли Шумарев, Любовна одисея

Символните изображения са навсякъде – те носят както послания, познати от иконописното изпочноправославно изкуство, така и от древноегипетското – тези златни ладии, които носят смисъла на прераждането, смисъла на стремежа да зимата да запази в себе си семето на пролетта.

Изключително декоративна живопис, изпълнена с внимание към детайла.

Композицията е разчупена, асиметрична, макар да оставя двете лица силно доминираци. Цветова гама е студена, зимна – яркосиньо, като равен фон, със зелени и охренозлатни акценти. Човешкото присъствие е представено с неутрален, светъл пепелнорозов цвят.

Рисунъкът е стилизиран, с орнаментални мотиви, които изграждат мрежа, в която са вплетени основните фигурални фрагменти. Настроението е мистично, с вътрешна затвореност, защитена в пространството на духовността, създадена вътре в платното. Усещането за зима е загатнато със слънцето – една четвърт от кръг с в ъгъла на композицията, едно всевиждащо око – като вглеждане във вътрешното пътуване, не във сезона.

*

Съвсем различна е абстрактната живопис на Джао Дзиенфей.

Къде е зимата? Тук, явно, тя не присъства. Бих казала – тук тя дори скрито-символно не присъства. Ако можем да търсим зима в това платно, то тя е в идеята за разпада и съзиданието на формите.

Джао Дзиенфей, Study for Constructive Figure

Зимата, като преход между есента и пролетта, между разложението и разлистването, между умората след плодородието и цъфтежа на растежа.

Точно това ни казва избора на цветова гама. Тук фонът е равнокафяв; онова охреноземно, което можем да видим в изсъхналите листа; то е и в тъмнокафявите площи, напомнящи черозема след дъжд, и в златистите точици – греещо слънце в короните, които още носят листата си и в зрелия плод. Но пролетта е в бялото – онова, което ще превърне снега по клоните в пролетен цвят. Прераждането – в цялата пълнота между разпада и новото раждане.

*

„Зима“ е експозиция, която не отминава заедно със сезона. Тя остава като вътрешен спомен за светлина, за дом, за тишина, за човешка близост. И като естествено продължение на една галерия, която вече повече от две десетилетия създава пространство за съвременно българско изкуство с характер и постоянство.

Зимата вече си тръгва, но изложбата „Зима“ в галерия „Париж“ винаги ще ни напомня, че сезоните не свършват с календара. Те остават в нас като светлина в прозорец, като тишина под снега, като картина, която продължава да говори и след като сме я затворили в рамка, и след като сме престанали да я гледаме.

Габриела Цанева