ЮНОШЕСТВО – поезия на Артюр Юло
ЮНОШЕСТВО
I
Ти не знаеш какво значи:
прекалено дълги ръце
или прекалено кратки ръкави
и пъпки по цялото лице,
а така ти се иска да си красив,
и да мечтаеш, че си станал красив,
и да се смееш, и устни да хапеш,
крачейки покрай витрините
на луксозните магазини.
Ти не знаеш колко боли,
когато кръвта изгаря лицето,
и не е на място сърцето,
и е тъмно в душата и в очите.
Ти не знаеш колко е трудно
да бъдеш юноша тринадесетгодишен,
да ти се иска себе си да обичаш,
а да изпитваш към себе си отвращение.
II
И ето – ти тръгваш,
и ето – ти мечтаеш,
и строиш крепост на океанския бряг,
и наблюдаваш корабите, в далечината плаващи,
и хвърляш на абордаж свирепи пирати,
и ти печелиш, само на теб ти се пада
младата дама,
или слугинята,
или тъмнокожата млада принцеса,
толкова красива,
че ти не смееш да разговаряш с нея.
И за да добие мечтата ти плът,
ти целуваш своята ръка
и правиш нов скок
към съдбата и към загадката.
Ти вкъщи няма да се върнеш
тогава, когато в прозорците още просветва.
Не! Ти ще чакаш,
докато не успееш да видиш
в огледалото вместо себе си
индианец, чиито дълги коси
бушуващият вятър оплете.
Никой няма да разбере, че вкъщи си се върнал,
а и ти самият в това няма да си уверен.
III
Ти разбра за разкъсаните деца на Испания
и от ужас твоята кръв се вледенява.
Наближава мигът,
когато да избухне е всичко готово:
на паважа ще има трупове на китайски деца,
кръвта от телата на тъмнокожите
като поток ще плисне върху земята.
Пред Мадрид – гниеща плът.
Под картечните дула
са тези, разпънатите,
празни са очите им,
техните лица
са покрити с храчките на набожните дами
(така те потвърждават
своето право на място в рая).
Ти отвръщаш очи,
от такова зрелище ужасени.
Закрий ги с ръце.
Трепери от гняв и от страх.
Плачи от безсилие.
Не за себе си – за другите ти за първи път страдаш
И това е началото на истинския ти живот
Превод от френски Огнян Стамболиев
КАРТИНА
Всички са заети да извършват нещо:
слънцето изпитва здравината на скалата,
скалата затрещява и се ражда пукнатина,
пукнатината пропуска извор да избликне по тревата,
тревата наедрява и поляга съхнеща под коня,
конят тегли върху гумното диканята,
диканята премазва снопите от житни класове,
житният клас дава зърното от своето разкъсано сърце,
сърцето се насища с песни от диканята.
Всички стъпкват нещо.
Превод от френски Елисавета Багряна
Артюр Юло
