ЖАЖДА – поезия на Илияна Кръстева
ЖАЖДА
Жадна съм. Светът не съществува.
А небето се преструва, че не знае
как се раждат облаците и дъжда.
Ето, ще разтворя шепите си пълни
с теб, за да станеш вятър. Плача и
ще те последвам като капка, малка
и прозрачна. После ще танцуваме
невидими. Само сянката на облаче
ще си признае, че сме скрити в него
ти и аз.
В КРАЯ НА ЛЯТОТО
-Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф.
Никос Казандзакис
Ще пътувам в края на лятото – там, до таверна старинна,
с обърнати бъчви за маси, газен фенер и огнище. Пясъчни
лилии, ветрогони сребристо-зелени ще венчаят скалите с
дюните черни, а прибоят – ще гали вълните по гребена.
На рибарската лодка денят, с осолени къдрици, ще поклаща
снага между борда, боядисан във бяло, и небето лазурно –
с песента на ръждясала котва в тихия пристан. И ще тръгнем
с вятъра – пощальон на мечтите – докъдето ни виждат очите.
На пристанище, скрито в спирала от розови улеи на една
раковина, ще свети луната – опашка на нимфа. Платната на
сърцето морско ще опъна докрай, ще изравня хоризонта
с крилата на чайките. Ще доплавам до брега на душата си.
И ще седнем с нея в края на лятото, в нашата стара таверна.
Ще поръчаме узо, ще играем сиртаки. Боси ще чупим чинии,
и на всяка ще викаме: “Опа!” Ще сме толкова радостни, Боже,
че ръцете ни с пълни шепи гребат от страстта към живота.
Илияна Кръстева
Чувството, че си у дома е толкова силно, че отново се връщам на страниците на списание
“Картини с думи и багри ” за да бъда част от голямото литературно семейство, което ме подкрепя и обича.
Благодаря на чудесната Габриела Цанева и професор Венелин Терзиев !
Прекрасни стихове,г-жо Кръстева , пълни са със слънце и с топлина ,която изгаря душите ,толкова е естествена , вълнуваща и отразима . Във второто стихотворение се чува сякаш и плясъкът на морските вълни , на които никога не можем да се наситим ,защото всяка вълна ни носи нови емоции и нови духовни въжделения. До нови срещи с красивата Ви поезия и със списанието , което е нашият скъп пристан -“Картини със думи и багри “.
Благодаря! Радвам се, че съм стоплила поне една човешка душа!
Днешните поетични послания на Илияна Кръстева са за времето, когато търсите изход, за времето, когато сте тъжни или весели, за времето, когато сте омърлушени от човешка злоба и завист, за времето, когато нямате търпение да полетите нанякъде или когато всичко е почти загубено.
Непозволено е за възрастта Ви да сте толкоз дръзка. Не Ви ли пука? О,
мрачните ми настроения обиждат същността Ви? Предлагате да сложа
нещичко безцветно? Не съм толкова отчаяна, мон шер ами. Не е прието
в „нашите среди“ благоразумието… Непозволеното диктува модата.
Из „Непозволено“, Илияна Кръстева
***
Човешката същност е подреден хаос от вътрешни потребности, които носят своята светлина през времето и пространството. Дали пътят, по който вървим, е достатъчно приемлив от гледна точка на нашите потребности, или не е, е в онази необятна сложност на човешкото преживяване, както и в нашето собствено усещането на света. С времето се научаваме все по-малко да подреждаме чужди интереси в собствения гредоред на чувства и мисли. Научаваме се да бъдем далеч по-търпеливи и смирени в своята чувствителност, но доста по-реалистични към тленното си битие.
Откриването на нашата преходност ни плаши, нерядко дори и ужасява. И тогава, когато става най-тъмно и непрогледно, ни спасява само мечтата за онова прераждане или последователност на всичко това, което сме успели да сътворим в нашата собствена съвременност.
От време на време усещаме умора, от време на време – изблик на непреодолима емоционалност, а понякога летаргична неспособност да продължим напред. Всичко е в особеното съчетание на тази наша определена и крайна действителност.
В опитите да я осмислим е смисълът на това ни човешко живеене и това е особеното предизвикателство, което ни поставя в една различна ситуация на действие или бездействие. Бездействието е най-лесното изпълване на съдържанието на човешкия живот, а останалото е талант, сила, енергия и вътрешна потребност да се случи по този начин като чудо. Осъзнаването, че случването на чудо в тази действителност е трудно, особено в края на житейското ни битуване, то всяка среща с него ни дава определена осмисленост на направеното. При други бездействието е едно безсмислено начинание на пребиваване, което трудно може да отбележим с нещо и то остава бързо забравено нищо.
Приличаш на бутилка с послание, изхвърлена на пясъка. Какво си мислеше
Човекът-Бог за тясното пространство, което притежаваш, когато запокити те
в неизбежното? Еклесиастът? Смисъл с Десет заповеди? Да сложи ред в хаоса,
за да достигне любовта до бряг, където прероден Землянинът ще чака.
Из „Хаос“, Илияна Кръстева
Причинила си изобилие от хаос, Илияна Кръстева събира в новата си стихосбирка, знаково наречена „Дискордиа“, такава пъстрота на послания, че трудно могат да бъдат обединени и описани в каквато и да бъде класификация. И ако се откажем от напразни опити за системен анализ, ще направим най-интересното и сполучливо пътуване в това различно преживяване.
Привидно наредената случайност понякога плаши с тежестта на своята откритост и с дълбините на своята откровеност. Написаните текстове не са породени от случайни трепети и мимолетни събития, а дават ясен израз на вътрешната душевна потребност на авторката на книгата. Еманация на лична чувствителност и очарователна детайлност в описание на присъстващите в нещата същности, са характерни за всички текстове.
естествена вътрешна подреденост, която авторката непозволено отрича или ни кара да мислим, че не съществува. Без да натрапва своите собствени, Иляна Кръстева поставя читателя пред избори, които самият той трябва вече да е осмислил и отново сам да направи. Предпазва ни от грешни заблуди или непосилни терзания, подкрепя ни в търсене на истина и справедливост, успокоява ни в нашата тъжина.
Край меча бърлога горските мравки сноват. Манатарки, зеленики и рижики,
повдигнали шапчици свенливо жумят. Ушатата сова в кухината на бора гнезди.
Сивото съселче лениво с главата надолу виси. Оглася тъжният зов на древния
дух в планината сръндака. Величествена Луната расте. Звездите прегръщат Земята.
„СЛУЧАЙНОСТ“ – Бог се подписва така!
Из „Случайност“, Илияна Кръстева
Няма случайност в нейната случайност!
Благодаря за споделената обич, за този непрестанен източник на познание и смисъл!