ПАМЕТ: ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ

18.05.1880 г. – 12.07.1911 г.

ПТИЦИТЕ – поезия на Иван Бързаков

В памет на трагичния изящен лирик Димитър Бояджиев

Съвсем самотен –
ден след ден
потиснат от живота,
бях заспал.
В съня, безкрайно уморен,
видях
внезапно
птици две
на моето широко рамо.
Ужасèн,
прозрях,
че съм съвсем сам
на света –
със тях!
Две чудни, черни птици –
малка и голяма.
Как бяха кацнали там –
не узнах.
Но изведнъж почувствах,
не – разбрах,
че някак много странно с мен
се бяха двете сраснали.
… И малката копнееше за обич.
Рече на голямата:
“Ела, любима моя, тук,
съвсем до мен, на рамото –
да ме целунеш!
Развълнува се голямата,
потрепна,
приближи се,
и… изкълва решително
едничкото, затворено око
на другата,
която пляскаше с криле
безпомощно…
Събудих се
и
целият треперех!
С нас е същото –
със хората.
Все търсим любовта
с очи затворени.
Горим, изгаряме!
И после пак я търсим…

Иван Бързаков

из поетичната и есеистична книга “Яростно в скръбта”, автор Иван Бързаков, (изд. 2009, 2010 и 2014)