ЖАНРОВЕТЕ РАБОТНИЧЕСКО И НАРОДНО ХАЙКУ – статия на Димитър Анакиев
Хайку и танка са строго цензурирани поетични форми на Запад. Много пъти съм писал за това. Цензор е окупационната администрация, която до ден днешен не е позволила жанрове, които са много популярни в Япония, като „работническо хайку” (Рôдôша хайку, 労働者俳句) и „народно хайку”, (民衆俳句, minshū haiku или zôka haiku) да бъдат преведени на английски.
Средствата за цензура са подобни на тези, прилагани във военновременна Япония от императорския цензор Кьоши Такахама: хайку е обявено за (будистки) жанр, което следва концепцията за „kacho fuei” (“птици и цветя”), понятието сенрю се използва за „естетическа цензура“, а на Запад се създават жанрови понятия като ELH (English Language Haiku), които обслужват асимилацията и цензурата на сателитни култури, включително българската.
По същество японското хайку е пълноценна литература, която включва много различни жанрове.
1.
Основоположник на жанра “работническо хайку” (Рôдôша хайку, 労働者俳句) е Масаока Шики в периода преди болестта да го приковава към леглото. Ученик на европейския реализъм, Шики остави след себе си хайку, което ще бъде голямо вдъхновение за марксистките поети, които ще излязат на сцената след Втората световна война. Ето три примера:
*
Работник в полето
пот капе на земята
слънцето не прощава.
*
Дълъг работен ден
ръцете напукани
вечер без вечеря.
*
Деца боси
играят в праха
смях сред бедността.
Един от видните автори на “работнически хайку” е Ишида Хакьо (Ishida Hakyō, 1913–1969)
След Втората световна война, Ишида Хакьо преживява тежки условия, живеейки в барака сред руините на Токио. Той пише редица хайку, описващи следвоенното опустошение и страдание. През 1950 г. публикува сборника „Shakumyō“ („Вкопчен в живота“), съдържащ 500 хайку, отразяващи неговия опит.
*
В руините на града
звукът на стъпки
ехо на миналото.
*
Студен вятър
през дупките в стената
детски плач.
*
Сутрин без храна
слънцето изгрява
над празната чиния.
2.
Подобен жанр на “работническото хайку” е “Народното хайку” (民衆俳句, minshū haiku). Основателят на жанра е Кобаяши Иса. Японски поет от 19-ти век Ōtsuji Kōsai
положи големи усилия да събере народни хайку, много от които са неподписани.
Основните характеристики на “народното хайку” са използване на достъпен и ясен (прост) език, темите често включват сцени от ежедневния живот на работниците, бедността и социалните борби. Поетите често използват хайку, за да изразят съпричастност към трудностите на обикновените хора и да критикуват социалните неравенства.
От антологията на “Народното хайку” цитирам няколко хайку от неизвестни автори.
*
工場の 窓に朝焼け 給料日
(Kōjō no / mado ni asayake / kyūryōbi)
Зазоряване
в прозореца на фабриката –
ден за заплата.
*
寒空に たわむれる子の 鼻は赤
(Samuzora ni / tawamureru ko no / hana wa aka)
Под студено небе
детето се смее –
червен е носът му.
*
ドカチンの 汗しみとおる 弁当箱
(Dokachin no / ase shimi tōru / bentō-bako)
Кутията ми
за обяд пропита е
с потта от строежа.
(„Докачин“ – жаргон за строителен работник.)
*
たんぼ道 自転車ごとに 月ひかる
(Tanbo michi / jitensha goto ni / tsuki hikaru)
По пътя в оризището
велосипедите носят
блясъка на луната.
*
雨の日も 機械は止まず 手が冷たい
(Ame no hi mo / kikai wa tomazu / te ga tsumetai)
И в дъждовен ден
машините не спират –
пръстите ми мръзнат.
*
さくらちる にわはしずかに なりにけり
(Sakura chiru / niwa wa shizuka ni / nari ni keri)
Цветове падат –
градината се пълни
с тишина.
*
ゆきふれば こどもはそとへ かけだして
(Yuki fureba / kodomo wa soto e / kakedashite)
Когато вали сняг –
децата навън тичат
без да се бавят.
*
ふろしきで すいかをかつぐ なつのひに
(Furoshiki de / suika o katsugu / natsu no hi ni)
В плетена кърпа
носят диня на гръб –
летен ден.
*
ねこがきて ひるねのともに なりにけり
(Neko ga kite / hirune no tomo ni / nari ni keri)
Котката дойде
и ми прави компания
в следобеден сън.
Мнозина смятат, че хайку поезията на Сантока Танеда трябва да се класифицира като „народно хайку“.
И накрая едно българско хайку, чийто автор не мога да потвърдя.
Машинният шум
заглушава гласа ми —
искам справедливост.
(Гео Милев)
Димитър Анакиев
