ПОТЪРСИ МЕ – поезия на Павлина Петкова, картини на Пламяна Георгиева
ПОТЪРСИ МЕ
На пролет, когато животът напъпи
и буйни потоци в реката се носят
и първото птиче ято завърне се тук –
зелена надежда от земята кълни –
потърси ме!
Ще бъда в звъна на стадата,
с глас на авлига ще кръстосвам света.
Ще бъда росата пред твоите стъпки,
с люляков аромат пътища ще засипвам.
Лете, през парещо слънце,
сянка прохлада над тебе ще бъда,
чайка, гларус и следа
за нощи безлунни.
Потърси ме
в залеза маков на есента.
Сред листата на старата лоза
вкус кехлибарен за тебе съм събрала.
Със златна мантия ще идвам в съня ти.
Потърси ме…
Ще ме намериш
на стария пристан – самотен и снежен.
Ще те чакам. Не ме ли откриеш –
като перо от птица надеждата ще си отиде.
ВЪЛШЕБНА МУЗИКА
Лунна нощ.
Отнякъде музика.
Звук на арфа ли е?
Не вярвам да е на Орфей.
Отдавна той тъжи за свойта Евредика.
Звезден керван
следва тайствения музикант.
Над полета и равнини –
странна музика ехти.
Следва го незаспалия свят.
Но как да заспи от това вълшебство?
Кой е тоя тайствен музикант
омайващ с приказна мелодия.
Дали герой е от нова творба
или от стари митове,
сирена ли е, търсеща своя любим?
Същество от друга планета –
дошло със падаща комета.
Но вярвам – той свири за любовта.
ОГНЕНА ЛАВА
Земята сърдита
ризата си разкъсва,
пепел и лава
към небето изпраща.
Обратно по пътя
всичко заличава.
Бунтува се яростно,
разплата раздава.
Малки са хората
пред нейната мощ.
НАДЕЖДА
След песента на славея
в люляков цвят,
след полъха на южния вятър
тебе долавям, пролет омайна.
Изригват водопади –
венчелистчета пъстроцветни,
окъпани от утринна роса.
В ромона ти дъхав
надежда кълни
за свят без войни.
С призив гръмовен
на старите буки
послания за мир
навред изпрати.
*
Не спирам да обичам…
Превратности животът
ми поднася –
низ от срещи
и раздели.
През Вселенската врата
един след друг
приятели на път
поемат.
Но вярвам
и отвъд
любовта ще е жива.
*
За тебе ще съм цвете,
което с неземна хубост
сърцето ти омайва.
Ще съм пламък,
който стопля душата
и разгорещява кръвта ти.
За тебе ще съм сбъднатост,
която в утрото те буди
и сгрява с усмивка деня ти.
Луната съм,
която разпалва страстта.
За теб съм
сбъдната мечта…
Намери ме!
*
Носим се устремени в живота-море.
Любовта е лодка с опънати платна,
която бурите се мъчат да повалят.
Пробойни правят, вълни се бият в перилата.
В такт танцуват ли веслата,
към хоризонта с песен се носи по водата,
когато две сърца в синхрон туптят.
Уморени, но с усмивки
се борим с бурното море.
Разбити вълни ни заливат,
но държим се здраво за ръце.
В очите ни проблясват пламъчета
от любов.
текст: Павлина Петкова
картини: Пламяна Георгиева
