ЖИВОТЪТ – поезия на Людмила Данова

СВЕТЛИ ПЪТЕКИ

Към светли пътеки вървя,
аз на миг от безкрая съм.
Работя, пътувам, творя
като в бяла магия съм!
Докосвам бъдещето с ръце,
намирам в миналото опора.
Гледам пак с очите на дете
и се радвам на всичките хора!
Самотна птица съм понякога,
кацнала на самотно дърво.
Но пък щастлива съм си всякога,
нали свила съм все пак гнездо!
И имам до себе си някого,
споделена вървя към безкрая.
Намирам любов и топло крило,
животът е красива омая!

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Животът продължава
Няма те тук…
А животът продължава…
Отиде си,
сякаш напук…
А животът продължава…
Твоето име
не мога да кажа
на друг…
А животът продължава…

ПЛАЧ

Заплаках
за белия гълъб,
станал храна на котката…
После заплаках,
потънах в скръб
за котката, станала жертва
на кучето…
После заридах
за кучето, станало храна
на вълка…
После заплаках
за вълка, убит от ловеца…
Накрая заревах с глас
за душите
на всички нас…

Людмила Данова