ЗАРНИЦИ – поезия на Трифон Кунев
Роден през 1880 година в село Ъглен, Луковитско
Починал на 2 февруари 1954 г. в София
ХРИЗАНТЕМИ
Хризантеми:
на любовните ми песни закъснелите слова,
тиха вечер със венец от хризантеми на глава;
звукове, които ще заспиват,
и мечти, които си отиват…
Хризантеми:
на любовните ми песни закъснелий звън –
тиха вечер и сърце мечтающе за сън;
Сладък дъх от свехнали мимози
и прочетени отдавна некролози…
ТВОЯТА ЛЮБОВ
Твоята любов – далечен звън от сребърна камбана –
морна долетя до мен и тихичко издъхна:
тихичко погребах твоята любов – горкана,
и под бурени отдавна нейний гроб заглъхна.
Звън далечен днес отново на сърцето ми нашепва
тъмна приказка за твоята любов умряла –
то, заспало тежък сън, учудено се сепва:
спи, сърце, под златните криле на есен закъсняла…
ОБРЪЩА ВЗОРИ ЛЮБОВТА МИ
Обръща взори любовта ми нежна
и пита: „Де ме пращаш ти?“
Иди, о моя хубава любов,
иди при нея
и кажи:
„Сред зима пролет нося,
девойко ясноока;
ще лъхна в твоята душа
и цъфна ще кокиче белоснежно там
и модра теменуга…“
Иди, о моя хубава любов,
така кажи. –
Усмивка росна трепна ще на росни устица;
че зная аз – отдавна
душата й жадува млада пролет. –
Но ако ледено мълчане
ти видиш в нейните очи,
върни се, моя хубава любов –
дълбоко във сърце си ще те скрия
и есен ще е мойта пролет…
„Хризантеми“ – 1907 г.
МОИТЕ ПЕСНИ
За̀рници във тъмна нощ; неясни очертания:
тишина; и дух на горко отчаяние
над поля, които чакат безнадеждно;
за̀рници във тъмна нощ; последните цветя
от поля, където всичко прецъфтя –
от поля, които чакат безнадеждно;
за̀рници във тъмна нощ; заробени царици;
лебеди – печален ред избити птици;
лебеди, пропели пред смъртта си нежно;
за̀рници във тъмна нощ; далечносребрен звън:
бели гълъби, разбудени от сън…
ГИБЕЛ
Отвсякъде навалят облаци; пред тях се носят
зловещи призраци на мъртви божества;
небе ми не остана; и скоро ще прокосят
насам галуни за надгробни тържества.
Душата ми замислена очаква края.
Дочувам в тъмнините нечий горък плач:
за мен. Аз искам тихо да мечтая
на тихи вечности за вековечний здрач.
Душата ми, замислена очаква среща,
дочувам в тъмнините нечий горък плач:
аз искам кротко пред нощта зловеща
да мисля за усмивките на вечний здрач.
АВТОБИОГРАФИЯ
Притома, суета и горко неведение: цветове –
единствени – във скръбните долѝни на живота;
вървя в сърцето си с неясен ек от други светове,
подгонен съм от жажда и подмамен с прѝзрачни миражи;
и ето, низ пустинята ще найда своята Голгота
по тайнствения път на горкото си неведѐние.
Една ръка могъща, без истление
орисаното пътешествие нарежда:
в кромешний мрак не виждам никоя надежда,
до себе си не сещам никого – дали съм сам,
или сме много ний – не знам.
Духът ми в свойте горести напразно със въпроси
обсипва сенките на миналата слава;
в пустинята без отзив прозвучава
гласа ми. А из тъмнините глух се тътен носи
от страшните вълни на някоя река:
то, Времето, нестройно се прелива и отлива –
притома, суета и горко неведение.
„За̀рници“ – 1926 г.
източник: „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.
