КАКВО СЕ КРИЕ “ЗАД ГЪРБА” НА ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА? – рецензия на Людмила Данова

Когато в началото на годината получих новата книга на д-р Габриела Цанева се зарадвах толкова много, без да преувеличавам, с трепет и вълнение я разлистих и останах очарована от видяното и прочетеното.

Дълго и бавно четях и препрочитах стиховете, разглеждах картините, усмихвах се на някои от произведенията, над други размишлявах. Твърде дълго време обаче ми отне да взема решение да споделя мнението си за прочетеното. Но този сборник с поезия и източни форми неизменно стои на работната ми маса през всичките тези месеци и аз се улавям, че сякаш се ”допитвам” до него винаги, когото искам да погледна на случващото се около мен по един различен начин.

Сборникът е разделен на дванайсет части, които отговарят на месеците от годината. Започва с

”ОКТОМВРИ
…искам есен, искам есен… ”, когато авторката заявява желанието си за есен и казва:

Ще боледувам дълго от тъга.
Ще ходя като сомнамбул между дърветата,
очите ми ще бъдат пълни със листа,
а кожата ми ще е грапава – кора.

И

октомври
цялата палитра
на природата пред мен,
а в мен – очакваната
пустош на ноември

Есента е желана, носи тъга, но и красота, въплътени в неделим кръговрат. А зад гъба се случват неща, които могат да останат скрити, несъздадени, които са липсващи днес, но възможната реалност утре. И само ”поезията запълва липсите”.

Авторката преминава през сезоните и настроенията, през ”очакваната пустощ” на ноември, през ”очакване за празник” през декември, когато освен празнични фойерверки има и мисли за равносметка, за ”нищуване” на уморени тела и мисли за бъдещето, за Земята, която ”пищи от човешки лъжи”. Но на поетесата не просто й пука, тя кърви! И търси решение, търси ”мост за бъдещето”.

не всяко паднало през
пропастта дърво е мост –
мостът е стремеж

През февруари се появяват ”чудовища”, които ”често си почиват, потънали в мечти за чисто” и ”се усмихват”.

Чудовищата в мрак
умират.
Пазете чудовищата –
живи!

Авторката пътува към мечтите и сънува ”края на времето – без думи”. Рисува ”портрет на нашето Днес”, а той е така многопластов. Зад гърба на думите винаги има поне две значения, смисълът е обгърнат от многопластовост, която носи ”уморените мисли”, които падат като дъжда. А с него идва и

”СЕПТЕМВРИ
…искам есен…
                     Искам есен! ”

Типично за един кръговрат, сборникът започва и завършва с желание за есен. Но ако през октомври това желание е примесено с тъга, то през септември е заявено с категоричност. И според мен с нетърпеливо очакване.

За да завърша моите размисли по отношение на книгата искам да споделя едно хайку с тема мълчание, което хем ме накара да се усмихна, на прекрасното сравнение, хем ме провокира да се замисля. Често златната рибка в приказките е тази, която изпълнява желания. А в ”Зад гърба” поетесата пита рибката за нейните три желания. Обърнати са местата, сменени са ролите, може би точно защото огледалната реалност е зад гърба ни! А може би златната рибка има не три, а едно желание, може би затова нейният отговор е

МЪЛЧАНИЕ

***
Питам златната си рибка
за трите й желания:
мълчание.

А може би просто търси как да изрази същественото си желание, което освен, че е невидимо за очите, понякога се намира ”зад гърба” ни? Нали?

Каквито и отговори да търси читателя, той ще ги намери в тази прекрасна, философска и вълшебна книга на доктор Габриела Цанева! Пожелавам вълнуващи срещи на читателите с мъдростта, показваща се от всеки стих. Приятно четене!

София, 13.05.2024 г.  

Людмила Данова