КАПИТАНИТЕ НА ТИТАНИК – сатирична проза на Добрина Симова
Днес тройкаджиите са на мода, както едно време бяха отличниците. Търсят ги много – да застанат начело на „Титаник“…
Отличничките си падат много по тях, направо припадат от мерак да им станат гаджета.
Не се чудете защо е така. Тройкаджиите са много пробивни, напористи, актуални, истински хамелеони и се приспособяват към всяка политическа, социална или културна среда. Те винаги са с три крачки пред другите, с три тайни предложения, с три решения на закрито заседание, с три дини под една мишница…
Имат си по три любовници, най-малко по три сметки в чужди банки, по три къщи в чужбина, по три тъщи с многоетажни къщи и поне по три извънбрачни деца… Всичко в този ялов живот на тях им е по три. А може и в предишния да им е било така. Само ясновидките знаят.
Погледнете в Парламента какво е.
Тройкаджия до тройкаджия.
Направо им го пише на челото.
Или се бият в гърдите с най-малко три фалшиви дипломи от някакви престижни международни университети, които дори не знаят къде се намират. Участват най-малко в Борда на три дружества без отговорност и получават най-малко три незаконни заплати. Сменили са най-малко три партии или поне три пъти са били депутати. Но на трибуната на площада или в Парламента не могат три смислени изречения да сглобят, така че да ги разбере Суверена.
Ако опонентите ги нападат, с три аргумента не могат да се защитят. Често бъркат Народното събрание с боксов ринг и са готови да влязат във физическа схватка или саморазправа само заради три нецензурни или обидни думи. А за какво ги е избрал народът и ги е пратил там? Дали път не е и за това – да им гледа сеира?!
Но на народа вече не му е до сеир – дубъл след дубъл пропаднали надежди… И така до следващите избори.
Ако не бяха толкова пробивни тройкаджиите през целия преход, щяхме поне малко да мръднем напред, може би не уверено като други държави, но поне като костенурки. А ние се въртим в омагьосан кръг. Прехвърляме си отговорностите като пазарски чанти, и тъпчем ли тъпчем на едно място или по схемата две назад една напред.
Дори децата имат по-вярна и будна логическа мисъл – бягат колкото могат по-далеч от родителите си – тройкаджиите…
Отличниците са скучна работа.
Всичко знаят, добронамерени са, винаги са съгласни да вършат добро, но няма тръпка, няма изненада…
Виж, тройкаджиите са хора от друго тесто, все са контра на всяко начинание, винаги са готови да сложат прът в колелото на успеха, а ако не помогне – и самоделна бомба ще направят, но ще взривят очакванията на нормалните хора за прогрес…
Затова ги търсят под дърво и камък…
За капитани на новия „Титаник“!
Добрина Симова
