РАВНОСМЕТКА – новогодишна поетична дискусия на Борис Рахнев, Димитър Анакиев, Лили Чолакова, Петър Пацев, Росица Копукова, Христина Въчева

ПРЕДНОВОГОДИШНО

Годината си веч отива,
часовникът отмерва времето
и то изтича – оставя ни бремето
на нерешените въпроси.
Оставя спомена за тиха вечер
и как потъваха в очите ни
на слънцето залязващо лъчите
в красива приказна възхвала!
Дали е истина или съм заслепен?
Дали е сън в годината отминала,
или е плод на мозък уморен –
на жажда за живот отиващ си
във сивия и скучен ден!?
Така и не разбрах това видение…
Остава в мене спомена горещ
за нещо хубаво и нежно –
в този ден последен на годината!

29.12.2023 г.
Борис Рахнев

*
Посадих дърво.
Каква голяма стъпка
в живота ми.

Димитър Анакиев

СКРИТА БОЛКА

Всеки своя болка притежава,
скрита във сърцето надълбоко,
дето като плевел – незабрава
в сенките се шири без посока.

Тази болка тихичко проплаква
в гънките сърдечни на колене.
Само миг и… скрива се във мрака.
Чувството след нея ще поеме.

И ще хапе силно, ще те дращи,
цялата ти кръв ще разбушува!
В стон въздишка глуха ще изкашляш:
“В миналото пак ли ще заплувам?”

Но добре, че рядко се обажда
тази незатихващо-горчива
болка, от която се подклажда
вечната тъга и ни изпива…

Но и знаем – всичко е до време.
Тъжното със радост се преплитат.
Нека всичко хубаво да вземем!
Молим се живот да ни обича!…

Лили Чолакова

БЕЗСМЪРТИЕ

Какво му трябва на поета?!…
Любов и малко топлина,
чаша вино с нежно цвете,
една протегната ръка!
Какво му трябва на поета?!…
Път, по който да върви,
звезда, която да му свети
и много сбъднати мечти!
Какво му трябва на поета
във римите на радостта?
Душа искряща в редовете,
любов и много добрина!

*

Не знам дали смъртта е безсмъртие,
прероден във децата,
във внуците и техните внуци…
Но знам, докато съм тук на земята,
ще пиша, ще летя и ще слушам
на щурците най-красивите звуци!

Не знам дали смъртта е безсмъртие,
но обичам щастливия миг,
в който зрънцето става на цвете
и всичко ухае на пролетен лик!
В утрини светли и алени залези,
усмивка, любов ви дарявам, бъдете!

Петър Пацев

СТАРАТА ГОДИНА

Отива си годината, старата,
изпълнила сърцето ми със обич,
със златни изгреви и залези магия,
и вяра – сбъднала във мен мечти.
Ще дойде Новата – царица снежна,
в косите ѝ сребро ще гали тишината.
А старата ще се усмихне пак,
богата,
в ръцете ѝ оставих плод обилен,
надежда бяла, песни,
жито кехлибар,
копнежа на душата си забравих.
Посрещам Новата със шепот :
Да има мир и светлина в света,
и топъл дом за всеки,
да бъде любовта взаимна!
Безкрайна да е – Любовта!

Христина Въчева

ПЪРВОЯНУАРСКО

Добре дошла ми, двайсет е четвърта,
не ме оставяй в ден неизживян,
различна да е, обична и пътна,
и нежна във домашния ми стан.

Космополитна съм и добротворна,
макар, като зария издълбок,
да разпозная люде непритворни,
които Сатана е скрил от Бог.

Ала понеже кайчеца де вижда
и нищо под лъжата не върви,
напътствай ме, Годино, даже трижди,
от лоши хора много ме пази.

Светът да опозная, дай ми шанса,
да бъда, дето и не съм била,
и да намирам някъде баланса
със разум и разперени крила.

Наздраве, мила, с по едно шампанско,
с приятелите стари, до един.
Раздай небе от светлина по-ясно,
раздай любов и красота. Амин!

01.01.2024, София
Росица Копукова