КИТАРАТА НА ЖИВОТА – поезия на Борис Рахнев

На един приятел, който ми казваше:
„Китарата на живота има шест струни,
от които пет на тъга и само една на радост…“

КИТАРАТА НА ЖИВОТА

Дори да си изгубил скъп човек,
дори душата ти от болка да крещи,
краката ти по пътя в рани да кървят…
Ти изправи се , стискай зъби, забрави ,
защото тук не свършва твоя път..!
Дори любов голяма да загубиш,
приятели най близки да те предадат,
не унивай други ще намериш,
защото всеки има своя земен път.
Дори врагът да нанесе ти люти рани
и в злоба дива да запали твоя дом…
Ти не унивай, притисни от болка длани
юмрука си във чук ти превърни.
Приятелю, живота е една река,
запътила се към Голямата вода ,
бори се сам…, ще няма кой ръка да подаде!?
Светът жесток е , ти сам
стигни до своя бряг.
Дори останал уморен след бурята,
която връхлетяла те по твоя път,
ще осъзнаеш друже истината.
Живота е борба, а щастието в него е един,
тъй кратък миг !

БЕЗДОМНИК

По Христо Смирненски

Тишина, безнадеждна и мрачна.
Стъпки глъхнат без шум по земята.
С отронени капчици тихичко плачат.
Оголелите клони в студа и мъглата.
На пейката, свит под палтенце протрито – бездомник!
До него малко кученце сгушено.
Двама верни другари, наранени от грозното,
…човешко безумие.
Стъпкан лист на земята безпомощно чака.
Друга стъпка додето докрай го затъпче.
Две врабчета на тъжното утро в сумрака.
Под крилцата главички премръзнали крият.
Приютил наранени, нещастни, прокудени.
Ще осъмне пак паркът безмълвен и тъжен.
И ще чака деня, в който събуден
е без призрака зъл на живота озъбен!

ХУБАВОТО ВРЕМЕ

Хубавото време вече свърши,
времето, в което на душите
беше празнично красиво…
Леден студ обви земята
…изпихме чашата горчива
на неизказани неща и завист сива.
Снегът засипа пак полята
и полет леден плъзна над земята.
Остана спомен – приказното време
на ненаписаните строфи,
остана трепета в сърцата – двете,
и неизказаните думи … скъпи.
Хубавото време вече свърши,
удавихме го в сивота дребнава,
и онзи бряг – в морето на мечтите
остана тъжен – спомен и забрава.

Борис Рахнев