КРЪСТОПЪТИЩА-РАЗМИНАВАНЕ – стихотворение на Тодор Билчев

На зърнарите попаднах в стачка.
В къщи да си ида ми не дават.
Те стачкували за много пачки.
Аз със мила майка се прощавам.

И през нивите им неорани
тръгнах си към мъката направо.
Зърното в земята, цяло в рани,
ме приветства, пожела ми здраве.

Както бяха птичките замрели
по дърветата, с тъга обвити,
срещнаха ме, песнички запели,
нежни, тъжни, звучни, гласовити.

И остана да виси в мъглата
алчност някаква, човешка злоба.
Те жадуваха пари, заплати.
Аз вървях на майка си към гроба.

9.02.2024 г. 21.21 ч., Обретеник

Тодор Билчев