КОЕ ПРАВИ ЧОВЕКА ВЕЛИК[1] – есе на Мирослава Дачева

Казват, че човекът е на върха  на еволюционната стълбичка, че е най-висша форма сред  живите същества, че е най- велико Божие творение. И от гледна точка на религията, и от тази на традиционната наука, даже и от т. нар. паранауки срещаме твърдения, че човекът е велико същество. Но винаги ли е такъв, всички негови действия ли потвърждават  неговото величие и кое всъщност го прави такъв?

Какво е човекът?

От биологична гледна точка той е не по-различен от повечето животни на планетата. Има нужда от същите неща – храна, вода, въздух, подходяща среда. Извър-шва същите биологични процеси. Подвластен е на природните сили и законо-мерности. Не може да спре например старостта и смъртта, следва сезонните ритми и деня и нощта. Даже е по-крехък и непригоден към условията от повечето същества, населяващи Земята. Явления, на които някои организми издържат, биха убили човека. От тази гледна точка бихме казали, че човекът е доста неразвито същество. Но само от тази гледна точка.

*

Има обаче нещо, което го отличава – притежанието на разум. Със своя ум, човекът изследва своята среда и е направил много открития, свързани с нея.  Проучил е природните цикли и явления, така че да е подготвен за тях и да се пригоди. Да се защити от опасностите  и да облагороди природната среда. Усвоил е природните блага и ресурси и ги използва за различни цели – опитомил и култивирал някои растения и животни за храна и труд.  Ресурсите използва за направата на различни изделия. Създал е различни уреди и инструменти, които му помагат в бита и труда.  С познаването на химичните и физичните процеси създава все по-напреднали технологии. С тях той  вече се свързва с близки в другия край на света, има достъп до огромна база информация и възможност да се забавлява. С всяка изминала година човекът научава все повече за света и създава нови и нови изобретения. Той не се оставя на природните стихии, а променя средата си според своите нужди. 

*

Имайки всичко това предвид ще кажем, че човекът е доста напреднало същество. Обаче това прави ли го велик? Всички сме чували за природните катаклизми, причинени по човешка вина. За замърсяването на въздуха, водата, почвата. За изчерпването на природните ресурси. Може да сме овладели природата и нейните блага, но какво правим с тях?

Велико ли е това, че изчерпваме ресурсите? Това, че разрушаваме средата, която ни е създала и която обитаваме? Велик ли е човекът, който трупа блага за сметка на другите? А този, който експлоатира другите форми на живот, само защото може да го прави? Велик ли е човекът, когато с дара на своя разум и власт над природата и силите с действията си води до тяхното, а и своето унищожение? Прави ще сте, ако кажете, че в това няма нищо велико. От духовна и космическа гледна точка даже напротив, това прави човека доста несъвършено същество, нарушаващо духовни-те закони и незачитащо вечните непреходни ценности.

*

Но това присъда ли е? Човекът велико или нисше същество е в крайна сметка? И двете. Той не е нито ангел, нито дявол. Освен с разум, той е надарен и с още нещо – воля и свободата на избор. Може да контролира действията си и да реши на чия страна да бъде и точно това ще покаже велик или не е той.

Кой например е по-велик – този, който е пълен с блага, но се стиска да даде или този, който няма, но е готов да даде и от малкото, което има? Този, който потиска по-слабите от него в стремежа си да надделее или този, който използва своята сила, за да защитава по-слабите и да им помага да се развиват? Този който ограбва природата и убива животните, защото има власт или този, който я пази и ѝ помага?

Няма да влизам в повече подробности. Това са само някои примери, които показват, че величието на човека или неговата низост могат да си проличат в действията му, макар и те да са дребни като да поместиш охлювчето от пътеката, да нахраниш бездомно животно или да помогнеш на човек в беда.

*

Човекът, дарен с разум и знания, безспорно има власт над природата и силите. Важното е как използва даденото му – за да руши или да гради в чисти физически и  в  духовен смисъл. Той има свобода и избор да реши как да действа и точно в това се крие неговото величие-да покаже, че е достоен за тази свобода и дадените му от Вселената качества. Самозабравяйки се в своята власт и експлоатирайки всичко около себе си, рушейки и грабейки, човекът би довел до своята гибел.

Но използвайки даденото му с разум и разбиране, със състрадание и алтруизъм, със стремеж към градивност и съзидание, може да се издигне до огромни висоти. Тогава човечеството може да се нарече достойна цивилизация и човекът гордо да се нарече Велик.

[1] Есето е отличено с 3 място в национален литературен конкурс „Негово величество – човекът“ през 2022 г.

Мирослава Дачева