С първата публикация на Даниел Бикас в „Картини с думи и багри“ срещаме традиционното персийско тъкачество със съвременното концептуално изкуство и с един въпрос, който няма окончателен отговор: кого обществата избират да превърнат в пример и да запазят в своята памет? В центъра на публикацията е „Best Role Models Ever“, персийски стенен килим с 24 разпознаваеми лица. Представяме творбата чрез три взаимно допълващи се пласта: редакционен критически прочит на нейната визуална и културна природа, преведен и редактиран авторски текст на Даниел Бикас и заключителен размисъл за видимостта, човешката стойност и образите, които остават извън общата рамка. Тази първа среща отваря страниците на списанието към нов автор, различна културна среда и художествена територия, в която древният занаят се превръща в материал за съвременно мислене. Килимът не е само илюстрация към текста. Той е визуалният център на разговора и въпрос към всеки зрител: кои лица бихме избрали ние?
КОГО ИЗБИРАМЕ ДА ПОМНИМ? – редакционна статия
Концептуалният персийски килим „Best Role Models Ever“ на Даниел Бикас
С тази публикация „Картини с думи и багри“ представя за първи път австралийско-иранския художник Даниел Бикас и неговата концептуална творба „Best Role Models Ever“. Авторът използва традицията на персийското килимарство, за да изгради съвременен визуален образ, в който тъканта се превръща в пространство на културната памет, а портретът поставя въпроси за човешкото постижение, общественото признание и механизмите, чрез които едни личности остават видими, а други постепенно потъват в забрава.
Даниел Бикас определя своите произведения като концептуални персийски килими.
В тази среща между художествения занаят и съвременната идея традицията не присъства като декоративно наследство, което трябва да бъде съхранявано в непроменен вид. Тя се превръща в активен изобразителен език, способен да приема нови теми, лица и обществени въпроси.
„Best Role Models Ever“ е черно-бял стенен килим, изграден от 24 портрета на международно разпознаваеми личности от различни области на човешката дейност. Лицата са подредени в строга решетка от четири реда, по шест изображения във всеки. В отделните полета се срещат различни исторически времена, култури, професии и форми на публично влияние.
Изборът им предполага многообразие, но начинът, по който са подредени, ги поставя в обща визуална система. Не виждаме отделни биографични разкази.
Виждаме лица, превърнали се в знаци.
Тяхната разпознаваемост предшества подробното познание за живота им. Зрителят може да свърже образа с определено откритие, произведение, идея, постижение или историческо присъствие, но фотографският портрет неизбежно съкращава човека до един запомнен облик.
Точно тук започва същинският разговор, който творбата предлага.
Когато личността се превърне в образ
Обществата не съхраняват еднакво всеки човешки живот. Те избират имена, лица и истории, които да предават на следващите поколения. Пишат за тях в учебници и книги, поставят портретите им в музеи, създават паметници, филми и художествени произведения. Постепенно сложният човек се превръща в обществен образ, а този образ започва да представя определени ценности: знание, смелост, талант, постоянство, новаторство, нравствена сила или способност да бъде променен светът.
Но между действителната личност и запомнения символ винаги остава разстояние.
Човешкият живот съдържа противоречия, слабости, зависимост от конкретно време и избори, които не могат да бъдат събрани в един портрет. Културната памет подчертава едни негови черти и оставя други извън рамката. Така обществено създаваният образец е едновременно свързан с човека и различен от него.
В „Best Role Models Ever“ това превръщане на личността в публичен знак е видимо в самата композиция. Лицата идват от различни фотографски източници и носят различна светлина, контраст и първоначален контекст. Черно-бялото решение обаче ги обединява и ги поставя в общ архив. Различията не изчезват напълно, но са подчинени на решетката, повторението и общото заглавие.
Така творбата може да бъде възприета едновременно като пантеон и като въпрос към идеята за пантеона.
Между килима, плаката и фотографския архив
Материалната форма на произведението е важна за неговия смисъл. Портретите не са подредени в книга, изложбен каталог или дигитална галерия. Те са втъкани в килим, в предмет, който носи значения, свързани с дома, паметта, наследяването, ръчния труд и културната приемственост.
Същевременно композицията напомня плакат, фотографска таблица или екранна решетка от публични лица. Портретите изпълват отделните правоъгълни полета, а близкото изрязване на изображенията насочва вниманието почти изцяло към лицата.
Между тях няма общо пространство, обща случка или историческа последователност. Връзката е концептуална и се създава чрез подредбата и надписа.
Традиционната орнаментална повторяемост на килима тук е преобразена. На мястото на цветни и геометрични мотиви се повтаря човешкото лице. Портретът се превръща в своеобразен орнамент на колективната памет, а публичната личност става част от по-голяма визуална конструкция.
Тази промяна поражда известно напрежение. Всеки образ трябва да бъде разпознат като отделна личност, но едновременно участва в общия ритъм на творбата. Всеки има собствено историческо значение, но решетката го изравнява с останалите. Именно това изравняване позволява да бъдат поставени в една рамка различни форми на човешко постижение, но и подтиква зрителя да попита дали всички те могат да бъдат измервани с една и съща мярка.
Заглавие, което прекосява лицата
Думите „BEST ROLE MODELS EVER“ са вписани в самото произведение. Те не стоят като спокойно заглавие под композицията, а преминават през редовете, пресичат портретите и на места се разпадат между отделните изображения.
Това е един от най-съществените елементи на творбата.
Надписът обединява лицата, но едновременно налага върху тях общо определение. Личностите вече не са само учени, творци, изследователи, обществени фигури или духовни водачи. Те са събрани под категоричното твърдение, че са „най-добрите образци на всички времена“.
Но може ли такава оценка да бъде окончателна?
Думата best предполага сравнение и йерархия. Думата ever разширява претенцията до цялата човешка история. Категоричността може да бъде възприета като авторово убеждение, но и като съзнателна провокация. Колкото по-окончателно звучи заглавието, толкова по-естествено става желанието на зрителя да му възрази.
Защо точно тези личности? Кой липсва? Какви култури, области и човешки постижения са представени и кои остават невидими? Може ли общественото влияние да бъде равно на нравствения пример? Превръща ли огромното постижение човека непременно в образец? И доколко познаваме живота зад лицето, което сме се научили да разпознаваме?
Творбата не е длъжна да даде окончателни отговори. Нейната сила може да бъде именно в това, че превръща несъгласието в част от зрителското участие.
Известност, влияние и човешка стойност
Обществената памет често свързва видимостта със значимостта. Името, което непрекъснато се повтаря, постепенно започва да изглежда по-важно от имената, които рядко достигат до публичното пространство.
Портретът, възпроизвеждан многократно, придобива авторитет чрез самото повторение.
Но разпознаваемостта не е непременно доказателство за нравствена стойност. Славата не е равнозначна на човешко величие, а голямото постижение не отменя противоречията на личността.
Тъкмо затова изборът на обществени образци е по-сложен от съставянето на списък с известни хора. Той изразява не само оценка за миналото, но и представа за бъдещето. Когато определено лице бъде предложено на следващите поколения като пример, обществото заявява какви качества у човека смята за достойни да бъдат следвани.
В този смисъл „Best Role Models Ever“ не е само творба за двадесет и четири известни личности. Тя е творба за самия акт на избиране.
Кой остава извън рамката
Всеки подбор създава и свое отсъствие.
Зад двадесет и четирите лица остават неизброими други хора, чиито постижения не са се превърнали в част от глобалната зрителна памет. Сред тях има творци, изследователи, учители, преводачи, лекари, изобретатели и обществени личности, чиито дела може да са променили човешки съдби, без имената им да станат широко разпознаваеми.
Има и талантливи автори, чиито произведения не са били достатъчно прочетени. Те не са непременно отхвърлени след справедлива оценка. Понякога просто не са достигнали до осветеното поле, в което културните институции, медиите, издателствата, наградите и критиката създават публична видимост.
Това не обезсилва стойността на признатите личности, но напомня, че видимият пантеон не изчерпва човешката значимост.
За аудиторията на „Картини с думи и багри“ този въпрос има особена близост.
Страниците на списанието срещат утвърдени творци с автори, които все още търсят своето място, както и с гласове, останали дълго извън вниманието на по-големите културни среди. Тяхното присъствие не означава отказ от критерий; означава готовност стойността да бъде търсена и там, където видимостта още не я е потвърдила.
Традицията като жив художествен език
Първата среща на списанието с творчеството на Даниел Бикас отваря и друга посока. Персийското тъкачество се появява не само като наследен занаят, а като материал за съвременно концептуално мислене.
Традицията тук не е противопоставена на модерността. Тя не стои неподвижно зад защитното стъкло на културната памет. Приема фотографския образ, глобалната известност, английския надпис и въпроса за съвременните обществени ценности.
Така нишката не само възпроизвежда предварително създадено изображение. Тя променя неговата природа. Портретите получават материалност, вписват се в текстилна повърхност и стават част от предмет, който може да бъде докоснат, окачен, съхраняван и предаван.
От тази среща възниква нова художествена територия между изобразителното и приложното изкуство, между портрета и орнамента, между културния архив и съвременната визуална провокация.
Даниел Бикас, „Best Role Models Ever“, концептуален персийски стенен килим. Изображението е предоставено от автора за публикация в сп. „Картини с думи и багри“.
Авторът за „Best Role Models Ever“
В текста, който следва, Даниел Бикас представя собствената си концепция за произведението и разгръща въпроса как обществата избират хората, които искат да помнят. Авторовият материал е предоставен на „Картини с думи и багри“ за превод, редакция и публикация.
Публикуваме изображението на килима не като декоративно допълнение, а като необходим визуален център на разговора. Без лицата, подредбата, текстилната повърхност и надписа критическият прочит би останал откъснат от произведението, което го е породило.
Авторовият текст предлага един възможен ключ към творбата. Той не отменя свободата на зрителя да оспори избора, да допълни въображаемия списък или да постави под съмнение самата възможност човешкото величие да бъде подредено в окончателна решетка.
Тъкмо в тази отвореност започва истинският разговор между произведението, неговия създател и читателите на списанието.
КОЙ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ НАРЕЧЕН ПРИМЕР?[1] – концептуален анализ на Даниел Бикас
Как обществата решават кого да запомнят
През цялата човешка история обществата са създавали образи на личности, които остават в паметта не само заради постигнатото, но и заради онова, което животът им започва да олицетворява.
Те се превръщат в символи на смелост, интелигентност, творчество, постоянство, състрадание, лидерство или откривателство. Имената им се предават от поколение на поколение, лицата им стават разпознаваеми, а историите им постепенно придо-биват значение, което надхвърля отделната човешка съдба.
Но какво всъщност означава да наречем някого пример за подражание?
Въпросът изглежда прост, докато не се вгледаме внимателно в него. Всяко общество има свои герои, мислители, художници, учени, спортисти, водачи и духовни личности. Хората, избрани за обществено възхищение, обаче рядко се определят чрез общовалидна мярка. Личност, възприемана като образец в една култура, може да бъде разбирана различно в друга. Променят се и критериите на историческите епохи. Някой, възхваляван от едно поколение, може да бъде подложен на съмнение от следващото, докато дълго пренебрегвани личности по-късно заемат съществено място в колективната памет.
Концептуалният персийски килим „Best Role Models Ever“ разглежда този сложен въпрос чрез необичаен художествен език. Творбата събира 24 портрета на международно разпознаваеми личности от различни области и превръща традиционния персийски килим във визуална галерия на човешки примери.
Същинската тема обаче не са само изобразените личности. Килимът предлага да размишляваме върху начина, по който човечеството избира кого да помни, на кого да се възхищава и кого да представя пред следващите поколения като образец за човешко постижение.
Между постижението и смисъла
Примерът за подражание не е просто човек, постигнал успех.
Успехът може да бъде измерван чрез богатство, известност, награди, открития, рекорди или обществено влияние. Но от хората, превърнати в образци, обществата обикновено очакват нещо повече. Те търсят качества, които надхвърлят личното постижение.
Един учен може да бъде уважаван заради голямо откритие, но и защото това откритие е променило разбирането ни за света. Един спортист може да бъде запомнен не само заради победите си, но и заради дисциплината, постоянството и преодоляването на ограниченията. Художникът може да остане в паметта с произведение, което променя начина, по който хората възприемат красотата, идентичността или обществото. Писателят може да продължи да влияе, защото неговите думи говорят на поколения, родени десетилетия или столетия след написването им.
Представата за човека образец възниква някъде между постижението и неговото значение.
Една личност се превръща в обществен пример, когато към нейния живот бъде приписана по-голяма стойност. Биографията ѝ започва да функционира като културен разказ:
Ето какво могат да постигнат хората. Така може да изглежда смелостта. По този начин въображението променя действителността. Ето как постоянството преодолява препятствията.
В този смисъл образците отразяват колективните стремежи на обществото.
Всяка епоха създава своите герои
Историята на обществените образци е и история на променящите се ценности.
Древните общества често поставят в центъра на колективната памет воини, владетели и духовни личности. По-късни епохи започват да отдават по-голямо значение на философи, учени, писатели и изследователи. Съвременните общества разширяват полето още повече и създават културни герои от света на киното, спорта, технологиите и популярната култура.
Това развитие разкрива нещо важно:
Обществата не просто откриват своите образци. Те ги създават.
Качествата, възприемани като примерни, зависят от онова, от което обществото се нуждае, от което се страхува, което цени или към което се стреми в определен исторически момент.
Епоха, увлечена от научния напредък, може да издигне учени и изобретатели. Общество в период на политическа промяна може да се обърне към личности, свързани със свободата и общественото преобразуване. Време, белязано от технологична революция, може да превърне в герои новатори, разширили представите за възможното.
Следователно изборът на образци разкрива нещо и за обществото, което ги избира. Когато поставя определена личност на пиедестал, то изразява и своите представи за самото себе си.
Несъвършеният човек зад публичния образ
В понятието „пример за подражание“ се съдържа неизбежно противоречие.
Хората са сложни. Дори личностите с изключителни постижения имат свои ограничения, слабости и вътрешни противоречия. Историческият човек рядко съвпада напълно с опростения образ, наследен от следващите поколения.
Превръщането на личността в обществена икона включва процес на подбор. Едни нейни качества се подчертават, а други постепенно изчезват от колективната памет. Сложният човешки живот се превръща в лесно разпознаваем символ.
Това се вижда особено ясно в портрета. Портретът застопорява човека в един визуален миг. Зрителят вижда лице, изражение и разпознаваема самоличност, но не и цялата сложност на живота зад тях. Затова всеки портрет е и акт на интерпретация.
Като поставя 24 лица едно до друго, „Best Role Models Ever“ превръща този въпрос във видима част от композицията. Пред зрителя се появява съвкупност от личности, които представят различни форми на човешко постижение.
Но какво всъщност ги свързва?
Отговорът не може да бъде само тяхната известност. Професиите, културите, историческите обстоятелства и постиженията им се различават значително. Общото между тях е идеята за влияние, за способността на отделния човек да промени начина, по който други хора мислят, действат или си представят възможното.
От личното постижение към колективната памет
Един образец придобива културна значимост, когато личното постижение влезе в колективната памет.
Паметта винаги избира. Човечеството не може да съхрани всеки живот с еднаква сила. Музеите, книгите, паметниците, фотографиите, филмите и произведенията на изкуството участват в определянето на хората, които ще останат видими.
Персийският килим по особен начин свързва образа и паметта. Неговата сложна повърхност може да съхранява орнаменти, символи, разкази и културни препратки дълго след времето, в което е създаден.
В „Best Role Models Ever“ тази традиционна функция е преобразена.
Вместо единствено цветя, геометрични мотиви или традиционни сюжетни сцени, върху килима се появява тъкан архив от човешки лица. Образите не са съхранени в историческа книга или музеен каталог, а в структурата на традиционен художествен занаят.
Така килимът престава да бъде само предмет за разглеждане. Той се превръща във форма на културна памет.
Двадесет и четири лица, множество представи за човешко величие
Присъствието на 24 личности не позволява идеята за човешко постижение да остане притежание само на една професия или област.
Науката няма монопол върху човешкото величие. Нямат го и спортът, литературата, изобразителното изкуство, киното, технологиите или духовността.
Цивилизацията се създава чрез различни форми на интелигентност, талант и човешко усилие. Един човек разширява научното познание. Друг премества границите на физическите възможности. Трети преобразява художествения език. Някой изследва Вселената, а друг влияе върху милиони хора чрез идеи, литературни произведения или духовни послания.
Тези лица подсказват, че човешкото величие няма едно-единствено определение. Съществуват много възможности за човешко осъществяване.
Килимът не предлага само един модел на човека. Той изгражда съзвездие от възможности.
Кой решава кой е достоен за пример?
Заглавието „Best Role Models Ever“ първоначално може да прозвучи като окончателна присъда. По-дълбокото му въздействие обаче може да бъде точно обратното.
То насърчава несъгласието.
Един зрител ще разпознае всички лица. Друг ще постави под въпрос част от избора. Трети веднага ще се сети за човек, който липсва.
Тази реакция е важна.
Произведението не изисква всички зрители да приемат еднакво определение за човешко величие. Вместо това отваря разговор за критериите, чрез които то се разпознава и утвърждава.
Трябва ли примерът да бъде човек, който е променил историята?
Някой, който е помагал на другите?
Човек, проявил изключителна смелост?
Личност, разширила човешкото познание?
Някой, вдъхновил милиони?
Човек, преодолял тежки изпитания?
Или личност, чийто живот е проявил ценности, значими независимо от публичната известност?
Тези въпроси нямат един общовалиден отговор. Може би именно затова обществата продължават да създават свои образци и да променят представите си за тях.
Килимът като въпрос
Превръщайки тези 24 лица в персийски стенен килим, творбата среща две форми на културно наследяване: древната традиция на персийското тъкачество и съвременното желание влиятелните личности да бъдат съхранявани чрез образи.
Резултатът е среща между:
- занаят и памет;
- традиция и съвременна култура;
- лично постижение и колективна идентичност.
Черно-бялото решение усилва архивното въздействие на композицията. Намаляването на цветовия свят до тонални контрасти насочва вниманието към лицата, израженията и разпознаваемите образи. Килимът придобива почти фотографско въздействие, но запазва ясно своята тъкана природа.
Думите „Best Role Models Ever“ също са част от визуалната среда. Те не само назовават произведението, а поставят неговото основно философско предизвикателство:
Кой заслужава подобно определение?
И кой има право да го даде?
Може би най-значимите образци не са хората, на които обществото просто ни казва да се възхищаваме. Може би те са онези, чиито съдби ни карат да преосмислим границите на възможното за човека.
Отвъд портрета
В крайна сметка „Best Role Models Ever“ не е творба само за 24 известни личности. Тя е произведение за постоянната човешка потребност от примери.
Всяко поколение търси хора, които да въплъщават възможности, по-големи от неговия собствен опит. Децата търсят герои. Младите хора търсят пътища, които да следват. Обществата съхраняват определени имена, защото желаят бъдещите поколения да запомнят конкретни проявления на талант, смелост, въображение, познание или постоянство.
Но примерните личности не трябва непременно да бъдат разбирани като съвършени хора.
Тяхната по-голяма стойност може да бъде в онова, което животът им показва: че познанието може да се разширява, че препятствията могат да бъдат преодолявани, че творчеството пресича граници и че един-единствен човешки живот може да промени въображението на милиони.
Така персийският килим се превръща във философска повърхност.
Втъканите лица не приканват зрителя само да разпознае известни личности. Те го карат да размишлява защо хората избират да им се възхищават.
Същинската тема на „Best Role Models Ever“ не е славата. Тя е човешкото търсене на примери за онова, което бихме могли да станем.
И може би всеки портрет, веднъж втъкан в колективната памет, поставя един и същ въпрос:
Какъв човек бихме искали да запомни следващото поколение?
Даниел Бикас
художник на концептуални персийски килими
ОТВЪД РЕШЕТКАТА НА ВИДИМОТО – редакционно заключение
Публикуваният авторски текст предлага необходим ключ към „Best Role Models Ever“, но не заключва произведението в една-единствена интерпретация. Между неговата концепция и зрителския прочит остава пространство за съгласие, несъгласие, допълване и преосмисляне.
Тъкмо това пространство прави творбата значима.
Двадесет и четирите портрета представят двадесет и четири възможни отговора на въпроса как човешкият живот се превръща в обществен пример. Но нито броят, нито подредбата, нито определението „най-добрите“ могат да бъдат окончателни. Всеки зрител носи собствена културна памет, собствена представа за човешко величие и собствен въображаем списък с хора, които заслужават да бъдат запомнени.
Някои ще разпознаят лицата и ще приемат избора. Други ще възразят срещу отделни присъствия. Трети ще потърсят отсъстващите. Именно тази възможност за несъгласие предпазва произведението от превръщане в застинал каталог на величието.
Паметта като избор
Културната памет никога не е неутрално хранилище. Тя не събира всичко и не разпределя справедливо видимостта. Паметта избира, подрежда, осветява и забравя.
В нея участват образованието, музеите, книгите, критиката, наградите, издателствата и медиите. Участват политическите и обществените обстоятелства, културните пристрастия на епохата и способността на определени образи да бъдат многократно възпроизвеждани. Понякога общественото признание действително достига до изключителния човек. Друг път видимостта започва да изглежда като доказателство за стойност само защото е достатъчно настойчива.
Това не означава, че разпознаваемите личности не заслужават своето място. Означава, че всяка решетка на паметта е неизбежно непълна.
Зад портретите остават хората, които никога не са попаднали в общия кадър. Творци, чиито произведения не са били прочетени достатъчно. Изследователи, чиито открития са останали в сянката на по-известни имена. Преводачи, учители, лекари и съзидатели, променили отделни човешки съдби, без да се превърнат в публични символи.
Невидимостта не е отрицателна оценка. Понякога тя означава единствено, че човекът или произведението не са достигнали до механизмите, които създават общественото внимание.
Между традицията и съвременния образ
„Best Role Models Ever“ ни среща и с друг въпрос: какво се случва, когато традиционният художествен занаят приеме образите на съвременната глобална култура?
Килимът носи паметта на материята. Нишката изисква време, последователност, човешки труд и познание, предавано между поколенията. Фотографският портрет принадлежи на друга скорост на възприемане. Той може да бъде разпространен мигновено, повторен безброй пъти и превърнат в разпознаваем знак, отделен от първоначалната среда на човека и неговия живот.
В творбата тези два свята не се унищожават взаимно. Те остават видими един в друг. Публичните лица получават тъкана материалност, а персийският килим се отваря към съвременната медийна образност.
Това пресичане не е просто технически експеримент. То показва, че традицията може да бъде жива само когато продължава да задава нови въпроси. Съхранението ѝ не означава непременно повторение на познатите мотиви. Понякога вярността към нея се проявява в готовността да бъде въведена в непредвидим разговор с настоящето.
Ново пространство в „Картини с думи и багри“
С първата публикация на Даниел Бикас списанието отваря врата към художествена територия, която досега не е присъствала ясно в неговите страници. Персийското тъкачество влиза в разговор с портрета, фотографията, концептуалното изкуство и философския въпрос за човешкия пример.
Това е и среща с автор, който идва от различна географска и културна среда. Тя не се изчерпва с отбелязването на неговата национална или художествена принадлежност. Истинската ѝ стойност е във възможността да видим как една традиция, отдалечена от обичайните ни културни координати, може да постави близък и болезнено съвременен въпрос.
Кого правим видим?
Кого предлагаме на следващите поколения като пример?
Какво разпознаваме като човешко постижение?
И можем ли да погледнем отвъд вече утвърдените лица, без да отричаме тяхната значимост?
Тези въпроси се отнасят непосредствено и до редакционната работа на едно списание. Всяка публикация също е избор. Всяко представено име получава място в общия културен разказ, макар и малко, временно или далеч от големите центрове на общественото внимание.
Да отворим страниците си към нови автори не означава да се откажем от критерий; означава да приемем, че стойността може да съществува и преди да е станала широко разпознаваема.
Лицата отвъд лицата
В „Best Role Models Ever“ виждаме двадесет и четири портрета. Но творбата не свършва с тях. Тя продължава в отсъстващите лица, които зрителят прибавя мислено, и в критериите, които използва, за да направи своя избор.
Може би никой окончателен списък не е възможен. Може би човешкото величие не може да бъде затворено в решетка, независимо колко широка е тя. Но опитът да изберем ни принуждава да назовем онова, което ценим.
Точно тук килимът престава да бъде само галерия на известни личности. Той се превръща в огледало на зрителя.
Поглеждайки втъканите лица, всеки от нас неволно разкрива собствената си представа за смелост, творчество, знание, нравственост и човешка сила. Приемаме едни образи, оспорваме други, търсим липсващите и постепенно разбираме, че въпросът не е само кого обществото е поставило пред нас.
Въпросът е и кого бихме избрали ние.
С тази публикация „Картини с думи и багри“ отваря още една врата към художествени пространства, в които традицията не е музейна неподвижност, а материал за съвременно мислене. Отваря я към текстилното изкуство, към срещата между занаят и концепция, към творци от различни културни и географски среди и към произведения, които не предлагат единствен отговор, а създават поле за разговор.
Двадесет и четирите лица остават в тъканата решетка. Около тях обаче започват да се появяват други, невидими лица: на хората, които помним лично; на онези, чиито дела са ни променили; на творците, които още не са получили необходимата видимост; на непознатите, които някой ден може да се превърнат в част от общата памет.
Може би стойността на „Best Role Models Ever“ не е в окончателността на предложената селекция. Тя е в желанието да я разгледаме внимателно, да я оспорим, да я допълним и да се запитаме какво бихме искали да бъде втъкано в паметта на бъдещето.
Защото зад въпроса „Кого избираме да помним?“ винаги стои още един:
Какви хора искаме да станем ние самите?
Редакционна статия
[1] Бележка към превода: Авторският текст на Даниел Бикас е предоставен на сп. „Картини с думи и багри“ за превод, редакция и публикация. Българската версия е подготвена от редакцията с извършени структурни съкращения и езиково изглаждане, които запазват основните тези и концепцията на автора.
