КОЛЕДЕН ГОСТ – разказ на Димитър Бойновски

Бъдни вечер винаги празнувахме много тържествено в дядовата къща. Сега в нея живее чичо, по-малкия брат на баща ми, с голямото си семейство.

Трапезата се слагаше срещу огнището. В него гореше „бъдник”. Той представляваше един голям сух пън, отсечен предната година от „бранището”. Под масата слагаха чувал със слама и царевичак, а върху тях лемежа на плуг и сърп.

Яденето на Бъдни вечер беше винаги постно: боб, зелеви сърми с ориз, лучник, мед, орехи, круши, ябълки, грозде и хляб.

По-рано трапезата прекадяваше дядо. Когато той си отиде, баба го замести, но когато и тя напусна този свят, нейната роля се полагаше на баща ми. Той се отказа от тази чест в полза на мама и тя и тази година трикратно прекади трапезата. След това обиколи и останалите стаи. Когато баба извършваше този обряд, ходехме и при животните, но мама го съкрати само в рамките на къщата.

Този обичай се предаваше още от нашите прадеди, но ми се струва, че когато мама и тати си заминат, няма кой да го поеме и обичаят ще се забрави.

Към полунощ след вечерята се прибрахме у дома.
След малко се чуха и песните на коледарите.

„Стани нине, господине,
че ти идат добри гости,
добри гости, коледари.
Ой, Коледо, мой Коледо…”

Коледарите бяха ученици. Облечени в потурки, обути в цървулки, надянали ямурлуци и калпаци с чемширени китки, те сякаш идваха от нашето минало и радваха хората.

Навремето и аз съм коледувал и зная песните, но сега чух нова песен, която много ми хареса:

„Завило се вито хоро
вито хоро коледарско.
Вили са го два дни, три дни.
Вили са го, та превили.
Дане Коледа ле,
Дан Войвода мой Коладе.
От дол иде Дан Войвода
заби сабя сред хорото.
Пийна вино от ведрото
и поведе вито хоро,
вито хоро коледарско.
Дане, Дане Коладе ле.
Дан Войводо мой Коладе.”

Когато коледарите свършиха песента, баща ми им да-де банкнота от 500 лева. Майка ми нахлузи вит кравай в сопата на един от носачите. След това изсипа тепсията с орехи, сушени сливи, круши и ябълки в торбата на друг носач. За щедростта на баща ми един от коледарите отговори с благослов.

Коледарите се изнизаха из портите и песните им се чуваха в съседната къща.

Майка ми и стрина отидоха в черква за причастие. Аз си легнах, но не ми се спеше и се зачетох в една много интересна книга.

Баща ми отиде в яхъра да нагледа конете. След половин час се върна, отвори вратата на стаята ми и радостно каза:

-Имаме гостенин! Коледно гостенче пристигна! Калина роди жребче!

Станах, набързо се облякох и отидох в яхъра да видя жребчето. То едва се държеше на краката си. Баща ми го беше подсушил със стиска сено, но майка му искаше да го „измие” и го ближеше с език.

Баща ми реши да го нахрани, пъхна го под нея и му насочи муцунката към вимето, но то, глупавичкото, си дърпаше главата. Едва когато му сложи едната цицка в устата, то лакомо засука майчиното мляко.

-Е, как ще го кръстим сега, точно на Коледа дойде?

-За това мисля и аз. Дядо ти викаше на Коледа Божич. Да го кръстим Божидар! – отговори баща ми.

-Става! Божидар е хубаво име. Да се знае, че е дар от Бога и то точно на Коледа.

Прибрахме се в къщи и дочакахме мама да се върне от черковната служба. Тя също много се зарадва на кончето.

Тържествената трапеза на самата Коледа се слагаше у нас и винаги присъстваше семейството на чичо ми.

По стара традиция, след коледните пости се отговяваше.

Печеното свинско месо, нарязано на големи късове и с много кромид лук вдигаше пара и дразнеше апетита ни. Червеното искрящо вино бълбукаше в зажаднелите ни гърла. Тържественият обяд завърши с баница и плодове.

Тази Коледа отпразнувахме като двоен празник – раждането на Спасителя Христос и раждането на жребчето Божидар.

Димитър Бойновски

из „Откраднат празник”,изд. “Силоам Прес”, Русе, 1997 г.