КОЛЕДЕН СПОМЕН – разказ на Людмила Данова

Никола лежеше в топлото си и меко легло, а стаята му се отопляваше с електрическа камина. Възрастният мъж, беше на 89 години, гледаше с насълзени очи изкуствените главни[1], все пак добра имитация на горящи дървета, а в главата му напираха спомени за далечни времена, когато беше младо момче и огънят беше жив в камината на село. Ех, безвъзвратно отлетели дни…

Никола избърса сълзата, която се търколи по старческата буза и почти опари устните му. Тъкмо навреме стори това, защото в стаята влезе правнучката, Николета, на него я бяха кръстили, а той се зарадва. Беше назовал децата си без да продължава имената на родителите си, така че и те кръстиха своите с любимите си имена. Но ето, че внуците се обърнаха към традицията. А така хубаво му стана!

Дори затъгува, че не е мислил за всичко това на младини.

*

– Дядо, добре ли си? Имаш ли нужда от нещо? Да не ти е хладно, че навън застудя доста и дори прехвърча сняг, точно като за Коледа.

Николета погали дядото по сухата десница, която бе върху завивките. Момичето грижливо подпъхна пухения юрган под тялото на Никола, че да не му е студено.

– Добре съм, Ники, не се притеснявай за мен, нека вали сняг и нека е студено, зима е, утре е Коледа. Майка ти какво прави? Няма ли нужда от твоята помощ? Че знам колко се труди за трапезата на Бъдни вечер.

– О, да, добре познаваш мама, остана питката с късметите да направи. А за мен пък остават колачетата[2] за коледарите да оформя. Нали знаеш, нищо че съм само на 12 години, но много обичам да работя с тесто. – усмихна се Николета. – И добре, че в нашето малко градче все още минават коледари. А ти си почивай, че след малко ще се съберем на трапезата!

*

Никола, въпреки почтената си възраст, до скоро бе активен, ходеше си на разходка и из къщи свободно, но го хвана някакъв вирус и го повали на легло. Първо имаше висока температура, после взе да кашля, ама така, сякаш дробовете му се късаха, загуби сили, лежеше и пиеше лекарства. Но днес е Бъдни вечер и той ще стане с помощта на децата и ще сподели трапезата с хубавото семейство на сина и снахата, майката на Николета, Яна, е негова внучка от Самуил, сина му, големият, че Никола има двама сина, малкият, Крум, от години живее със семейството си в Китай. Да, точно в Китай, завърши с отличие образованието си в Софийски уни-верситет, китаистика, работи малко в школа по китайски език, ожени се за своя колежка, а после му предложиха работа в посолството в Пекин, консулска служба. Идваше си в България всяко лято.

*

Никола погледна през прозореца, снежинки танцуваха навън с вятъра, а вечерта наближаваше. Спомни си подобна вечер, когато беше на десет години.

Вълнуваше се много, днес е Бъдни вечер и той очакваше с нетърпение да се съберат на софрата[3], която винаги на този ден се прави на пода, под иконостаса, постила се слама, сено, а върху тях черга. Без масичка. Само покривка. И върху нея подредени девет постни ястия, кое от кое по-вкусни и ароматни: питка с късмети, баница с тиква, бял боб, ошав, пълнени сухи чушки, сарми със зелеви листа, чесън с орехи и сол, мед, ябълки… Сега бе залепил лице на прозореца, очакваше големите му братя да донесат бъдника[4], че да постои на топло до огнището, а надвечер да влезе в огъня и да гори до сутринта.

Тази Коледа Никола щеше да Коледува, ще иде с дружината на станеник[5] Петър, сгоден беше вече сина на чичо му Стоян, но традицията е такава, станеник може да е и женен млад мъж. Никола много се вълнуваше и с трепет очакваше да мине Бъдната вечер и дружината да тръгне по къщите.

*

Ето ги!

Никола бързо се дръпна от прозореца и затича да отвори вратата, братята и баща му идваха с бъдника. Бяха го завили с бял чаршаф и го носеха като младенец, не биваше дървото да опира земята никъде по пътя. А вкъщи като важен гост щеше да стои до огнището, докато започне вечерята, когато тържествено щеше да е предаден на силата на огъня, която ще го погали и обгърне, нежно и леко, че жарта му да издържи тлееща до заранта… А семейството ще седне около софрата, където всичко ще е подредено и никой няма да става от нея по време на хранене, че да не стават кокошките от полога[6] и да има пиленца.

Санде, бащата, Камен и Игнат, братята му, внесоха бъдното дърво и внимателно го оставиха до огъня. Съблякоха палтата си, покрити с едри снежинки, свалиха шапки, изтръскаха ги, да падне полепналия сняг, а той бързо се стопи още във въздуха, докато падаше в топлата стая…

Времето напредваше, вечерта премина в суетене, но приятно, празнично. Майка им, Надка, нареждаше:

– Санде, нали наточи винце? Сложи ли го на трапезата? – питаше тя мъжа си.

 – Сложих, сложих, не се кахъри за това, напълних бъклица, ти гледай питката да не изгори! – смееше се бащата.

 – А, ти не бери грижа за питката, ей сега я вадя и завивам в месал[7].

*

Никола и братята му подготвяха ямурлуци[8] и геги[9], торбички, калпаци, искаха всичко да е изрядно за Коледуването.

– Айде, мале, да редим софрата, тате да сложи бъдника в огъня, че огладняхме, а така вкусно ухае в цялата къща! Мммм… Нямам търпение да похапна! – рече Камен.

– Ааа, аз пък нямам търпение да видя на кой ще се падне парата! Дано е на мен! – обади се Игнат.

– Пък аз искам дружината да дойде вече… – въздъхна Никола, който с нетърпение очакваше първото си коледуване.

 – Сега, сега, редя и сядаме! Санде, подготви бъдника и слагай в огъня, че такъв е обичаят! – отговори майка им. А баща им в предварително издълбана в дървото дупка сипа червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, ще го запечата с пчелен восък. Време е. Топи восъка и запечатва дупката в дървото. Така приготвен, бъдникът е миросан и осветен.

 – Хайде, гори, гори, до ранни зори, Бъднико наш, да е на берекет и благоденствие! – Санде постави дървото в огъня и се прекръсти! А то запука, разгоря се, почнаха да бляскат искри! – Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом! Амин!

 – Амин! – повториха всички и се прекръстиха. Бъдни вечер е посветен на дома, семейството и огнището. Никой не се дели от обичаите.

*

Всичко вече е подредено на трапезата, като най-напред е солницата. Солта, хляба и виното са надарени със святост. Те са земните превъплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото. Дом и трапеза без сол не може, свърши ли солта, свършват добрите дни.

Покрай гозбите са сложени възглавнички за сядане. Всички сядат. Надка подава запален тамян върху една керемида на мъжа си да прекади трапезата та тамянът да прогони лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджули и магьосници да отслабне. После пали свещта, поставена върху питката. Санде взима в една чаша малко вино и започва от източния край на трапезата да сипва по няколко капки на пода с думите : „От Бога никнало” – отива на другия край на масата на кръст, пресипва и казва: „От земята раснало“ – пак отива на другия край – на кръст, пресипва и казва: „Като пролет да цъфти“ – отива на другия край пак на кръст, пак пресипва там и казва: „Като есен да връзва“. Оставя чашата, чете молитвата „Отче наш“, след като е взел питата в ръце:

– Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.

 И целува питката, подава на всеки на трапезата да я целуне. След това се обръща към Надка и хващат питата заедно, разкъсват  Боговицата[10] на две над масата, и Санде раздава парчета на всички.

– Ела, Боже, да вечеряме. – казва и първото парче той оставя за Богородица, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта.

– Надке, за теб е това парче, че си с шест месеца по-голяма от мен – усмихва се Санде и подава парчето на жена си. – Айде и за мен едно парче. А сега за Камен, за Игнат и за Никола. Ха търсете сега късметите!

*

Всички разтварят коматите и всеки намира своето късметче, ей го, Никола пръв намери своето:

– Мале, виж, бръстина[11] ми се падна, ще гледам козите през идната година.

– Ах, че хубаво, чедо, жив и здрав да си! – Надка похвали сина си и мислено го благослови.

– А на мен се падна метлата, ще чистя къщата комай! – засмя се Санде.

– Тате, мамо, вижте, тиквеното семе е у мен! Ще гледам прасето догодина! – обади се Камен.

– А у мен е царевичното зърно, ще храня кокошките! – Игнат показа своя късмет.

– Добри са ви късметите, а в моето парче още нищо не намирам, а, ето, дряновото клонче в крайчето се подава. Ех, че хубав късмет, от здравето по-добро няма. – Надка извади клонче с три пъпки.

– Мале, а къде ли е парата? – обади се Никола.

– Сега ще видим в парчето на къщата да не е останала! – и Надка разчупи коматчето. Аааа, деца, мъжо, тука е! На берекет е! Чака ни добра година!

После стопанинът на къщата отдели по залче от всички гозби за починалите, ще ги отнесе на другия ден на гробищата. И всички започват да се хранят. Вкусно е! Никой не бърза. Говорят си, хапват, вълшебна вечер, събрала семейството заедно! Момчетата чупят орехи и гадаят за идната година, всички имат цели и здрави ядки, значи здрави ще са.

– Дай боже да бъде здраве! – Надка се кръсти.

Неусетно идва полунощ! Роди се млада бога!

*

Коледарската дружина пристига в двора и момчетата облечени и готови тръгват да коледуват. Никола нарамил торбата и с гега в ръка излиза при тях.

Коледуването се извършва само от полунощ до изгрев слънце – тогава се появяват караконджули, вампири и таласъми, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. По изгрев слънце песните губят тази магическа сила, затова коледуването спира.

Коледарите обхождат всички домове. До изгрев слънце навсякъде се чуват песните им и наричанията:

„Да е сита и пресита годината, да са пълни хамбарите, да се роди, къде рало ходи и не ходи! Да се роди! Речете, дружина: Амин!“

Никола трепна! Сънувал ли беше, спомен ли… Границата между реалност и сън е дотолкова тънка, че умът трудно я различава. От хола се чува телевизора:

„Стани ми, стани нине, нине, господине, че ти идат добри гости, добри гости коледари, че ти носим добри вести, овци ти се обягнили. Колко здравец на планина, толкоз здраве на таз къща.“

*

Бъдни вечер е, а утре и Коледа! Магично време и празници за споделяне с близките. Никола все още под влияние на спомена за отминалото време стана и се приготви за вечеря. Сложи си нов пуловер и нов панталон, среса се. Кръвта във вените му сякаш се подмлади и той спокойно извърши тези дейности. Магията на празника светна в очите му.

– Хайде, дядо, да… – Яна не довърши изречението си, искаше да каже на дядо си, че ще му помогне да се приготви за вечеря. – Но ти си вече приготвен, така се радвам, дядо! На Коледа стават чудеса, нали? – усмихна му се тя.

– Да, Яна, готов съм! Да вървим на масата, знам, че имам работа, която по традиция си е само моя!

Никола протегна ръка към внучката си и двамата отидоха в хола, където ги очакваше цялото семейство. Свещ гореше на празничната питка. А от екрана продължаваше да звучи:

„Че ти идат добри гости,
Добри гости коледарци.
И ти носим добри вести:
Бог се кани да ти дойде,
Мож ли Бога да посрещнеш,
Да посрещнеш, да нагостиш,
И въз Бога сбор ангели?
Мога, мога, добре дошъл,
Добре дошъл, нека дойде!
Да ми седне на трапеза,
И въз Бога – сбор ангели,
С добри гости-коледарци.“

[1] къс запалено, но недогоряло дърво

[2] кравай, геврек с дупка в средата

[3] трапеза, ядене

[4] пън, който се слага да гори в огнището на Бъдни вечер

[5] най-възрастния коледар, който трябва да знае всички песни и наричания

[6] там, където мътят кокошките, гнездо за яйца

[7] парче плат за завиване на питката

[8] горна връхна дреха без ръкави, напра-вена от домашно грубо тъкан вълнен плат. Носен е за защита от студ и дъжд, както и при дългите пътувания с волски или кон-ски впрягове

[9] дълга овчарска тояга с кука в единия край

[10] питка, обреден хляб

[11] сурова вършина за хранене на добитък, в случая клечка от сурово дърво

Людмила Данова