КОЛЕКЦИЯ „ЕСЕНТА” – поезия от Живка Танчева, Мирослава Симеонова, Надежда Александрова Цанева, Рени Васева, Румен Сейреков, Тодор Билчев…

БЕЗ ТЕБ

Старата лозница листи рони
есенният вятър ги пилей
и навела тъжно клони,
в странен шепот тихо ги люлей.

Вятър ли си, или дух невидим,
странен шепот или тъжен ек,
аз те воля пътнико невидим,
да поседнем под лозата тук.

Нека млъкнат тъжните акорди,
нека времето за миг да спре.
Ти дойде при мен със листопада
и невидим с него отлетя.

© Живка Танчева

ВЕЧЕРЕН ГРАД

Здрачава се и над града се спускат сенки.
Зад ъглите надничат страхове,
улици и къщи се прегръщат с нежност –
смъкват гняв и болка,
в очакване на още нежност.
По непознат маршрут поемам –
нови знаци,
символи и нови чудеса…
И аз прегръщам вечерта,
музиката на живота,
есента,
и словото,
вечерните тромпети,
саксофони,
пиана…
Десетки нежни имена…

© Мирослава Симеонова

ЕСЕН В СТЪКЛАТА

В прозореца ми сенките надничат
на тротоарните дървета –
и с клоните си – пръсти устремени
разсичат челото ми. Спрете!
В прозореца ми есенният вятър
догонва птичите криле.
Отварям го. Като из кратер
протягам две ръце.
И стоплям с шепите си отмалели
премръзналото птичешко сърце.
А вятърът се блъска пак в стъклата
и направлява есенния дъжд.
И клоните в прозореца ми тракат
и мракът се сгъстява отведнъж,
а в тъмнината тръгват към земята
отронените капки дъжд.

© Надежда Александрова Цанева

НА ПРАГА НА ЗИМАТА

Когато листата
са вече погребани,
а жълтият пламък
изтлява в чували,
надлежно завързани,
прибрани до кофите…
Когато кварталът
съвсем посивее,
дъждът е отмил
цветовете му есенни
и мъглите са спуснали
плътна завеса
над градските улици…
Тогава дочуваме
зимната песен
на нашето сбогуване,
дочуваме
хладните думи,
произнесени тихо
на стълбите.
Посрещаме своите лица
с наведени погледи,
които бързо помръкват
в кабината на асансьора,
а устните,
сливали се доскоро,
са стиснати
и замлъкнали…
Всеки се моли
спомен да има
при пътуването надолу.
На прага на своята зима
ние сме толкова голи…

© Рени Васева

ЕСЕННО ПОКАЯНИЕ

Малко поваля. Дъждът престана сетне.
Сиви облаци прогони вятър куражлия.
Само тук-таме светкавица ще светне,
но като далечен поздрав от свети Илия.

Вятърът студен листата изповяда –
пожълтели под есенното му влияние,
те в притихналата октомврийска сряда
падат на земята със тихо покаяние.

Тъй земята се покри с килимче цветно.
От септември стана много по-красива вънка.
Може да е тази есен мимолетна,
но от кръговрата просто е красива брънка.

Октомври, на септември жезъла поел,
само ни напомня, че животът продължава.
Чак до първи снегове, в пъстър натюрел,
ще е есенно красива цялата държава..

© Румен Сейреков

ЕСЕНТА – СВЕТИЦА БЛУДНИЦА

Пъстроока жена есента е.
Със разрошена руса коса.
Със походка, която нехае,
че след нея иде друга жена.

Хубавица е прелестна, даже,
съблазняваща невинни мъже.
И става всичко, както го каже.
Да те излъже, дори да рече.

Със забрадка от листи, отдавна
почернели във страст по земята.
Есента е примамка лукава
на светица, що блудница смятат.

© Тодор Билчев