КРИЛАТИТЕ ДУШИ – стихотворения на Тодор Билчев

Честит рожден ден!

РАЗПНАТИТЕ ДУШИ КРИЛАТИ

В Разпети петък аз съм се родил.
На кръст разпънат цял живот съм бил.
И на главата с трънния венец
израствам пак – невинен младенец.

Че чиста е изстрадала душа.
И права е, дори да съгреши.
Живее в мрак, но пръска светлина.
Тя връх е на духовна планина.

Когато жив разпънат си на кръст,
се сещаш ти, че само не си пръст.
И както птичка, хваната в кафез,
криле размахай и навън излез.

А истината с име свобода
да бъде жива може във света.
На кръст да е разпъната дори,
душите чисти тя ще покори.

Че в чистите, в свободните души,
на истината семето кълни.
В Разпети петък са родени те.
И са единствените със криле.

18.04.2025 г. 21.21 ч., Разпети петък, Обретеник
21.04.2025 г. 20.41 ч., Русе

ЗАПОЧВА ВСИЧКО ОТ ДЕТЕТО

Започва всичко от детето.
И свършва вечно там, където
пораснало е то голямо,
но още срича нежно „мамо”.

И само мама не забравя,
макар че вече сам се справя.
Дори и стар, дете остава.
Със майка. Всичко що прощава.

ИЗМАМАТА ОБИДЕНА ДУША

Животът – най-жестоката измама.
А толкова красива и голяма.
Но жив да си, макар и миг, си струва.
Животът бори се. И съществува.

И даже зъл, нещастен, груб, любим е.
Дори след него по-щастлив да има.
Любов и чувства само на земята
се раждат и живеят във цветята.

Без тях навсякъде е друго всичко.
А нямало е, казват, там и птички.
Измамени, нещастни, тъй живеем.
Но тука можем гръмко и да пеем.

Във друг живот дали пак ще ни мамят?
Навред ли да останеш жив е драма?
Измамени дошли, къде да идат
души, които всички ще обидят?

Тодор Билчев