ПРОЛЕТ – хайбун и танка проза на Христилия Кулева
ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ
Задуха южнякът и изяде последните късчета от зимата. Почерня земята. Дърветата се събудиха за нов живот. Млади, нежни пъпчици се разтвориха и листчета зелена коприна огледаха с любопитство света. Дървета и храсти трескаво заобличаха пролетната си премяна. Природата застла шарени халища – бели алаи от кокичета, оранжеви пламъчета на минзухари, лилаво дъхави и срамежливи теменужки.
Хората плъзнаха като мравки из полето. Бързаха да изорат. Да засеят.
Денят превáляше, а
По ливадата
щъркели, шии извили,
грациозно крачат.
Червените клюнове
като кастанети тракат.
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
Слънцето се претърколи зад баира изнурено от дългия път.
Пролетен дъждец преваля́. Замириса на свежо.
От двора на селското училище рояк деца се изсипа на улицата.
Смях огласи простора. Гонят се и скачат из локвите малчуганите, а
капчукът монотонно
отмерва времето
пробуждане
Земята се събуждаше за нов живот.
ПРОБУЖДАНЕ
Слънцето иззад бърдото рано-рано се показа. Намигна весело на света и пое по небесните друми с огнената си каляска.
Посрещна го парад от бели пухкави облачета. Но от изток се зададе рошав тъмен облак и сърдит захапа слънцето. Светкавица като пъпна връв го свърза със земята. Отекна гръм. Но нали е пролет, дъждът бързо се отече.
Небето порозовя от срам.
А от капчука
кап-кап капчици
върху перваза чукат –
пролетно утро.
Христилия Кулева
