ЛАКМУСЪТ НА ТРЕПТЕНИЯТА – есе и дигитални картини на Диана Георгиева Di-Light
Душа на длан бях, съм и ще остана
за радост на едни, за яд на други,
недоумяващи как всяка своя рана
аз нося като орден за заслуги.
Не ме смущава ничия омраза,
не ме обижда, нито наскърбява.
Така живота просто ми подсказва,
че който ме отрича, ме признава.
Надежда Захариева
Двойнствената страна на живота носи много имена – добро и зло, светло и тъмно, черно и бяло. Най-хубавата и най-лошата му характеристика е, че всичко си има край и в тази цикличноскрие най- голямата радост и болка, лутането между надежда и отчаяние. Никой не може да каже със сигурност кога ситуацията ще се промени. Склонни сме наивно да вярваме, че щастливата звезда винаги ще свети над нас, но животът намира начин да пренарежда картите и да преподава своите уроци. Винаги има признаци и подсказки от съдбата, но обикновено сме толкова заети да се наслаждаваме или оплакваме, че не им обръщаме внимание.
*
И така, бавно и полека, идва денят на кръстопътя и настава време за избор – старото, удобното, познатото срещу новото, непознатото и различното. Колкото и добър професионалист да си, рутината играе ролята на спирачка на развитието и ако искаш да продължиш напред трябва да направиш крачка в неутъпканото и да се оставиш на вятъра на промяната.
Има ли страх? Разбира се!
Има ли несигурност? Нормално е да има!
А съмнения? Кой ги няма???
“Шахматен кръстопът”
„Мислите тежат“
„Аз ли съм или не съм?“
Тази мини колекция от дигитални изображения представя три различни вида избор.
“Шахматен кръстопът“ е ситуацията, когато вчерашните второстепенни цели излизат напред и заемат челна позиция. Условията на развитие не са тотално променени, но човекът вече не е съгласен и мотивиран да играе поддържаща роля.
В „Мислите тежат“ е скрита борбата между разума и сърцето. Няма и не може да има постоянен победител, защото няма аргумент, който като парче от пъзел, да пасне точно и да бъде универсален отговор.
Третата картина не е просто цветен образ на красиво лице с хармонични черти, той е въпрос. Въпросът, който всеки, който разговаря с душата си тихо в мрака, си задава. Въпроси като „Работна пчеличка или безлична пеперудка“? „Морал и съвест“ срещу „За мен, много, веднага!“ и т.н., и т.н…
*
Отговорите получават само тези, които застанали на кръстовището на живота са готови да тръгнат в друга посока. И това е правилното решение, защото колкото и да продължавате да вървите, ако не излезете от зоната си на комфорт, то просто продължавате да се движите в кръг. „Животът е като велосипед, за да запазите равновесие, трябва да продължите да се движите напред. ” – казва Алберт Айнщайн. Кое „напред“ е правилното „напред“ невинаги ни е съдено да знаем. Тръгваме в някаква посока и се надяваме да е тази, в която ще се чувстваме щастливи и пълноценни.
И все пак ценното на този път на раздялата е, че изпълнява ролята на лакмус на взаимоотношенията с хората. В тези вододелни моменти ясно се вижда кой те подкрепя наистина, кой е бил с теб, защото си му полезен, кой се страхува да изрази мнение…
Химиците използват лакмусова хартийка като индикатор за установяване киселата (червено оцветяване) или алкална (синьо оцветяване) реакции на средата. Ако средата е неутрална, цветът на лакмуса е виолетов.
А хората?
*
„Поривът на слънчевия вятър“
„Сърцето знае защо“
„Торнадо на мислите“
Тези три творби представят комбинацията на синьо и червено. Съзнателно избегнах микса от чисти цветове, защото изкуството е отражение на битието – с много пластове, с много нюанси, с много настроения, с много интереси и гледни точки.
Само в науката, в лабораторни условия се получават чисти резултати – без примесите и влиянието на околната среда. Но животът рядко прави такива подаръци и не ни предлага лесен избор между чисто червено или чисто синьо.
Много често не може да се разграничи кой е прав и доколко, кой в приказката за възрастни е добрия ловец, и кой – лошия вълк… Разчитаме, че времето ще постави фигурите от житейския шахмат на такава позиция, така че да спечелим още една битка, но ако няма вътрешната убеденост в собствените ни действия, това очакване може да се окаже закъснял мираж на хоризонта.
През целия ни живот се срещаме с различни хора и осъзнаваме, понякога бързо, по-често трудно, че те не трептят на една честота с нас.
*
Ако се върнем отново в прегръдките на науката, трептението представлява движение на тяло (обикновено разглеждано като материална точка) в две противоположни посоки около равновесното му положение или с други думи процес на изменение на състоянието на една система, който се повтаря в някаква степен с течение на времето. Примери за трептене са: движението на тежест, окачена на пружина, люлеенето на махало и много други. Трептенията, дължащи се на вътрешни за една система сили, се наричат собствени, или свободни трептения, които възникват след еднократно внасяне на енергия в системата.
„Градина от светлина“
„Прегръдката на нощта“
„Полет на звездите“
Новата ситуация, в която ни е поставил живота или личния избор, първоначално ще претърпи своите намествания спрямо новата равновесна точка, но ако сме психически готови за промяна, новата енергия ще предизвика собствени трептения, водещи към баланс на системата.
Не се страхувайте да се променяте и да създавате нови центрове на собствено равновесие!
Диана Георгиева – Di-Light
