ВАРИАЦИИ НА ТЕМА СФИНКС – хайбун на Александър Алекс. Дъбнишки
„Очите на Сфинкса не са от този свят – те гледат към Безкрая, и никога към света.“
ТОТ
Цитирано от Портал 12, Елеазар Хараш
Не бих могъл да извикам в представите си момента, в който ти се яви пред мен за първи път. Знаех, че те има и фигурата ти не ми бе непозната. Гледах те с притворени очи, докато присъствието ти заживя в мен.
Чувството ми за взаимен покой не трая дълго.
Тръгнахме и ме пое движение, неизпитвано досега. Това бе по-скоро дихание, което изменяше със странна и постоянна последователност формата ми. Вече не те виждах, а и усещането за физическа близост се изгуби. Остана само диханието, което ме изпълваше и в което живеех. То ми носеше и невиждани до сега картини; не след дълго те безвъзвратно изчезваха от паметта ми, макар че бях в тях. Редуваха се и усещания, от които исках да избягам и такива, които опитвах, макар и не винаги успешно, да задържа.
В някои от картините, в които пребивавах, се появяваше ти. Изпълваше ги почти изцяло с царствената си неподвижност. Странно, но тази неподвижност се проявя-ваше дори и в миговете на твоето напускане. Ето някои от тези картини-мигове, които сякаш изграждаха структурата на език. Опитах се да те опиша на него.
моят нов поглед:
пясъци покриват
стъпките след Сфинкса
докосвам Сфинкса
между него и ръката –
струйка пясък
вълни от време
край сфинкса минават
и ето – река
вихри с пясък
очи пълнят на Сфинкса–
дори не мигва
Сфинкс –
на неназовимото в унеса
чезне душа след душа
в погледа на Сфинкса –
приютяват ме гледки
от безброя на дни
между лапите на Сфинкса;
над мен е лице
закрилят ме от времето
залези над Сфинкса
илюзия носят за край–
нощ след нощ
пирамиди –
над съвършенство от форми
бди Сфинксът
стъпки на Сфинкса във времето
стъпки на камили в пустинята
срещат се – еднакво бавни
звезди над Сфинкса –
и вас след време
пясъци ще приютят
Затворих очи да приютя съня, но той се залута в деянията на деня и така, разделени, посрещнахме утрото.
Египет, платото Гиза
бях
някога
там
Александър Алекс. Дъбнишки
