ЛЕТНИТЕ НОЩИ – стихотворения на Стоян Михайлов
УХАНИЕ ЛИПА
Като лоза, окичена със плод златист,
липата в цвят разцъфнала трепери…
Летят, жужат пчели по кръшната и вис
и в сетен цвят нектар ще се намери!
Що бури устоя горката, зимен мраз –
превиваше, преплиташе тъй клони…
Пребори всичко тя, като кален елмаз,
без думица и вопъл да пророни.
Сега ни аромат целебен лее,
поспират хора в сянката примамна,
че на върха щастливо птиче пее …
И ти вникни в премъдрата му песен:
не идва нищо даром на света –
единни с него, той е рай небесен!
В ЛЕТНИТЕ НОЩИ
Не ви забравям летни нощи
под луннозвезден небосклон!
Ливади дъхави и още,
от чухали провлачен стон…
Полето тук и там заспива,
след трудния безкраен ден…
Последен меден чан излива
в нощта гласът си заблуден.
Преследва своята пътека
поизкорубена луна –
поредно, гузна за вина,
поглежда ме с усмивка лека.
И в миг, проблесващи свещици,
светулки в танц край мен летят…
Ефирно-чудни хубавици,
тъй карнавално те блестят!
Преваля лятна нощ в почуда,
та морните очи не спят…
Като в среднощни изумруди
в танц с изненади се въртят –
не сещат сипнала зората
в сребристо-бистрата роса…
Подава зад гори главата
там слънчев лик към небеса!
Стоян Михайлов
