ЛЮБОВНА ЖАРАВА – стихотворения на Тодор Билчев

В ЛЮБОВНАТА ЖАРАВА

Жарта единствено запазва
на лумнал огън светлината.
От нея само се показва
на пламъка горещ главата.

Но жарата и тя изтлява.
Във пепел бавно се обръща.
Недей напразно се надява.
Любов щом тръгне, не се връща.

Но истинската не угасва.
Тя като жар гори в душата.
И до пожар дори пораства,
в огнище падне ли искрата.

17.01.2026 г. 19.49 ч. Антоновден, Обретеник

ЗИМНА СТЪКЛЕНА КАРТИНА

Снегът рисува болка по стъклата.
В кристални капки стича се тъгата.
И бавно грозното красиво става.
А злото се в добро преобразява.

Превръща се във приказна градина
прозорецът, измръзващ от години.
А белотата снежна на цветята,
сред леден студ, огрява ти душата.

Потръпват звуци сребърни в ефира.
Кавал ти меден пее и не спира.
Хоро потропват румени девойки,
попили с устни на смокини сока.

Пред газово кандилце майка срича
от Библията текст обичан.
А татко дървена шейничка прави,
с която към звездите те отправя.

И тръгваш ти след ледената фея.
А белоснежен Дух край вас се рее.
Ти пак си тук, във детската си стая.
Но също и където бе – в Безкрая.

Ала студът не съществува вечно.
Не може да е за кокиче пречка.
Сезоните си идват и отиват.
Снежинките от слънцето загиват.

18.01.2026 г. 4.05 ч. Атанасовден, Обретеник

ЦЕЛУВКА ПРОТИВ РАНА

С целувката последна пак те хвана
ракията, любовник да ѝ бъдеш.
Във къщи беше си, а не на хана.
Не можеш да избягаш и излъжеш.

Любимата от всичките най-вярна,
наистина която да обичаш.
От другите си всяка пътя хвана.
Че как, щом любят те, да се отричаш?

Не може. Няма как. Без глътка – нищо.
Любовниците пламват и угасват.
Целувката душата ти пречиства.
Със нея даже раните зарастват.

23.01.2026 г. 19.45 ч., Обретеник

Тодор Билчев