ЛЮБОВТА – стихотворения на Маргарита Нешкова

ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА ЛЮБОВТА

Душата ти е вечна,
по-стара е от хляба,
но ръката – нежна,
но сърцето – младо.

Устните ти жадни
търсят жадни устни…
Кожата нетленна –
всеотдайни пръсти.

Очите ти с очи
нежно разговарят
и за вековни догми
пустинята отварят…

Душата ти е изгрев
и аз вървя към него…
В тъмнината свети
над страсти и предметни…

НЕОЧАКВАНО

Вихър стоглас,
откъде долетя?
Чудни песни изпя…
Чак до зори…

Проглуши сухите
полски треви.
С теб не лудях…
С теб не се смях…

Учудена гледах
от моя заслон
как твоята душа
ми направи поклон…

Не те утеши
върбата покорна…
За мене ти пееше…
Не се измори!

ПРИКАЗКА

Под блузата ми гълъбите бели
кътат топлина, любов.
Очите ти, към тях се свели –
викат със копнеж и зов…

Блясъкът в очите ти говори
и с цвета на синкавата вис
просторът с гълъбите спори
дали е поривът им чист?…

На топло ли в пазвата да гукат
или в шепите на синкавата вис
жадният си порив да превърнат
в изповед, като отронен лист…

АЗ… ЗЕМЯТА

Наведе се над мен и промени
съдбата ми. Стопли ме с дъх…
Велик бе този ден, блажен –
познах пиянство, нежност, връх…

Ти почувства ме – аз дишам…
И нарисувах с чуден щрих –
Небе, Любими, колко те обичам…
Жена съм аз, ти – мой жених…

Аз – плодородна, ти – чаровен.
Вечността прегръща ни и двама!
Отдадена съм – твоят сок над мен
в дъжд ще рукне без измама.

И някога, дори да не желая,
ще набъбне оплодена моята гръд,
но това не ще е още краят
на страстта, която свян не знае…

А смисълът е семето, което
ще протегне ръце към битието.
Обладана аз съм началото, жената
даряваща живот във самотата…

В ЕДИН ВЪЛШЕБЕН МИГ

Чакаше напукана Земята…
И дъждът дойде.
Пое го жадното поле
и грейна синевата.

Сляха се, в този миг,
Небето и Земята…
Облакът щедро се изсипа
загърбил суетата…

Набъбнаха зърната
и плод желан –
Дете на свещената Любов
се роди в нивята!

И птици литнаха над тях –
мечти, възторг до синевата…
Песни, слънчев смях
огласиха канарите и билата…

Маргарита Нешкова