МАГИЧЕН БРЯГ – стихотворения на Стоян Михайлов

ИСКАМ

с утрото ти да се будя град,
в сънливите ти улици да крача…
С детските игри да ме завръщаш млад –
за първата любов ми пращаш здрача!

ИСКАМ на часовника запял гласа
аз в делника ти тръпен, да дочувам…
Цялата си мощ в гърди да понеса,
та с труд отдаден, ти и днес добрувам!

ИСКАМ до Морената на храма стар,
поздрав да излея мил и красен –
„че прие ме, скъта в топлия хастар,
че в сърцето ми гориш, прекрасен“!

06.07.2025 г.

МАГИЧЕН БРЯГ

Немея, тръпна и мълча –
пред мен е тя топола вита…
В гърди ми любовта запя,
кое небе достигна, пита?

Благоговея, в тез очи
с гайтани вежди влюбен лудо…
В прегръдка двамата мълчим –
край нас светът е цяло чудо!

Сега Орфей съм и Пегас.
Не спя, а сякаш се пробуждам…
Тъй влюбен до ушите аз –
дори смъртта не ми е чужда!

Да пея искам, да творя –
в мечтите си всецял да литна!
Аз не живея, аз горя,
мотор в система сателитна!

Съдба изстрадах, студове …
Воювах, гневно протестирах…
Обходих китни брегове,
на бряг магичен акостирах!

ПРЕЛЕСТИ ИЗВАЯНИ ОТ КАМЪК

Чувал бях за прелести скалисти
чудновати около Белоградчик.
И съдбата, с повикът си чисти,
като на шега ме прати там войник.
Стой, потрай очакване горещо,
моя недоспана утрин с феномен!
Ето, Ученичката ме среща
Крепостта се кипри, цяла е пред мен!
Кукувица отдалеч ми кука,
Конник там препуска без застой!
Виж, дори Мадоната е тука –
Фердинанд във смъртния покой…
А щом вий Монахини се явите,
греховен акт навярно е кодиран…
Витиния девица е с очите,
на куп юнаци що не дават мира!
Приумица ли са на Сатана
да прелъстява с тях и да отвлича?
Или чудат вълшебник, с вещина,
вълшебните си дрехи им навлича?
Те може би са твърде скъпи дар,
за цар велико-повелител!
Или са за очите зрим олтар,
на нашата пририда-сътворител!

Загадка! Чудно сътворение
на сила фантастична и могъща!
Белоградчишко вдъхновение,
в душа си съхранено те прегръщам!

20.06.2025 г.

ЕСЕН НА ВРАТАТА ЧУКА

Тича лятото горещо
с морски бряг и галещ бриз …
Чакани маршрути, срещи –
са приятелски сюрприз.

Лято с дните отлетели,
да ни върнат есента …
С плодове в подноса взела,
тя почуква на врата!

По килим с листа танцува,
бие школския звънец …
В бъчви с виното лудува –
на положен труд – венец!

Благодатна и желана
есен си добре дошла!
От полета до балкани,
с теб делиме радостта!

12.08.2024 г.

Стоян Михайлов