МАЙЧИНА СПОЛУКА – стихотворение на Тодор Билчев

На Евгени Белогай – с дълбок поклон

Софийското летище. Юнска жега.
Синът на класната във САЩ се връща.
Но все към телефона той посяга.
И даже го целува и прегръща.

Но що ли кара го така да прави
професора американски днеска?
Той майка си не може да забрави.
И тежко е в сърцето му човешко.

Че плаче той над стих във телефона,
за майка му от ученик създаден.
На жилището родно от балкона,
със спомен влива се в града параден.

И пак отличник е. Твори медали.
Родителите с него се гордеят.
От тях искрата му се тъй разпали.
И всички в огъня ѝ днес се греят.

Но що ли са безсмъртие и слава
без ласката на майчиното рамо?
Светът професори безспир създава.
Една е майката над всичко. Само.

Затуй той винаги си идва тука.
И вечно телефона ще прегръща.
Че най-голяма майчина сполука,
без майка, пак синът ѝ да се връща.

И ще я дири, плаче и въздиша.
Че тя най-святото е под небето.
За нея още стихове щом пишат,
ще грее като слънце във сърцето.

20.06.2025 г. 21.21 ч., Обретеник

Тодор Билчев – Русе