ЗАДЪЛЖЕНИТЕ КЪМ БИКА – разказ на Христо Иванов

1.

Отидохме си в наследствената къща, в селото на жена ми, в началото на деветдесетте години. Жена ми реши да купи хляб, защото беше ръчен и по-вкусен от софийския заводски.

В селото имаше хлебарница, в която докарваха хляб от фурната на съседното село. Хората от днес си записваха колко хляба ще купят утре, но магазинерката винаги завишаваше заявката, за да има и за такива новодошли като нас.

Върна се жена ми от хлебарницата усмихната.

–  Кой ти повиши настроението? – питам я.

–  Голям майтап, знаеш ли какъв списък са сложили в хлебарницата?

–  Какъв списък?

–  Списък на неиздължилите се към бика.

– И какви са тези задължения към някакъв бик?

– Магазинерката ми обясни, че това са хора от селото, които имат крави, заплодени от бика на чичо Денчо през миналата година, но които не са се издължили за тази услуга. Трябвало да му дадат, на чичо Денчо, по пет бали със люцерна и по две кофи с ечемик, но хитреците се ослушвали.

2.

А ето каква е цялата история, както я разбрала жена ми от магазинерката.

Докато имаше ТКЗС, като ти се разгони кравата, отиваш при касиерката, плащаш си и си водиш кравата при текезесарския бик – да я заплоди.

Като разтуриха ТКЗС-то, селяните с крави се разбрали чичо Денчо да вземе текезесарския бик, защото имал къде да го гледа в обора си, а останалите да му плащат в натура с храна за това, че бикът ще им запложда кравите.

Тъй като къщата на чичо Денчо е в центъра на селото, магазинерката станала свидетел на скандала, който той вдигнал миналата седмица, когато един от тия, които не са се издължили, довел отново разгонената си крава при бика в двора му.

Като видял нахалника с кравата, чичо Денчо се развикал:

– Нямаш ли срам, бре, Петре? Махай я тази крава от двора ми. Първо ми се издължи за миналата година, докарай и това, което ми дължиш за тази, че тогава доведи кравата си на бик. От днес нататък първо плащате и тогава ще ми водите кравите. Омръзна ми да ме правите на глупак. Още утре ще сложа в хлебарницата списък на тарикатите, нека ви се смее цяло село. А и да знаеш, че и лихва ще ви сложа, защото сте си просрочили задължението – вместо пет бали люцерна, искам шест и вместо две кофи ечемик, ще ми дадете по три.

– Брей, ти стана голям монополист, бре Денчо, сега ни прекара на тясно и ще ни доиш както си поискаш.

– Да, ще ви доя! Вие си доите кравите цяла година, защото ви се отелиха, а аз бика не мога да го доя, вас ще доя. Никого не принуждавам. Нека ви стоят ялови кравите.

– Хубаво си беше ТКЗС-то, имаше ред в заплождането, а сега Денчо ще ни оножда. – промърморил Петър, па си отвел кравата.

3.

Историята си има и продължение.

Магазинерката всичко знае.

Като се прибрал вкъщи, Петър вързал кравата в обора и разказал патилата си на жена си, леля Верка, като в заключение пак промърморил колко хубаво било с ТКЗС-то.

– Да бе, имаше ред в заплождането! Той Иван, бригадирът на краварника, заплождаше жените, които работеха при него, по график. Я колко деца родиха те, черни като него. Краварките даже говореха, че не могат да преценят кой е по-добър – бикът, или Иван. Ама нали заплатите им бяха два пъти по-големи от нашите, в полевъдната бригада, мъжете им търпяха и се правеха, че не знаят. Ти пък беше спокоен за мен, и не те интересуваше как ми е на мен с мотиката в полето. Не ми помогна да започна работа при теб в ДМЗ[1]-то, защото и тези жени, които работеха с вас, се връщаха от работа весели. Не ще да е само от вицовете, които сте им разказвали. Ние, жените, ги разбираме тия неща.

– Ти пък Верко, да не те е яд, че не си работила в тази смрад в краварника? Те, вярно, получаваха много добри заплати, ама колко от тях са живи? Докато вие, които работехте на полето, така се калихте, че почти няма умрели от вас.

– Ти Петре, не ме успокоявай, че не съм работила в краварника, а си кажи защо не ми помогна да започна работа при теб, в ДМЗ-то?

– Тази женска съмнителност ще ти изяде главата, Верко. Забрави ги тези стари работи!

– Да ги забравя, нали, защото така ти изнася?

– Ей, какво ми дойде на главата в един и същи момент – разгонена крава и ядосана жена.

Така казал Петър, па отишъл да храни кравата, за да се спаси от леля Верка.

После отишъл в кръчмата, за да обсъдят ситуацията с бика с другите засегнати от действията на Денчо.

Пътьом се отбил при магазинерката – стара негова дружка от ДМЗ-то и се оплакал от леля Верка, а също така ѝ казал да има едно на ум за съмненията ѝ. 06.04.2

[1] ДМЗ – Държавен металургичен завод – гр. Перник

Христо Иванов

Из “Наниз от пендари”, Христо Иванов, изд. gabriell-e-lit, С., 2024