В стиховете на Стоян Михайлов май е не просто сезон, а състояние на духа – време на височини, на светлина, на памет и на онзи тих вътрешен подем, който само природата може да подари. В „Майска люлка“ поетът тръгва по пътеките на Балкана, където историята шепне, а върховете благославят човека със своя простор. „Кавалът с медената струна“ носи другата страна на майската поезия – музикалната, интимната, онази, в която звукът на кавала събира утро, обед, икиндия и вечер в един жив ритуал на българската душевност.
Този малък цикъл събира природна красота, традиция и човешка топлота – така, както само Михайлов умее да ги вплита.
МАЙСКИ ВИСИНИ И МЕДНИ СТРУНИ – стихотворения на Стоян Михайлов
МАЙСКА ЛЮЛКА
С дълбок поклон те среща планината,
през млади листи слънце те зари…
Щастливецът си дръзнал в ранината –
Бог с пъстротата майска да дари!
Скали да се покланят ранобудно,
да те погали кадифен ветрец…
В просъница, от бухал поздрав трудно
да чуеш, че заслужил си венец.
Крачи, височината днес е твоя,
отбий се на Хайдушката чешма!
Пред паметната плоча на героя,
героиката му шепти сама!
И той през май, повел бе чет другари,
за българската свяст необуздан…
Предателски куршум го тук завари,
за да светлее днес като звезда!
Под билото те нова хижа вика:
„ела ми гостенино устремен!
Мен хора като теб са ми прилика –
със тях замръквам, с тях посрещам ден“.
От сам върха, зарей далечината –
на тази майска прелест – поклони!
Избраник бе щастлив под небесата,
що в люлката си май те подслони!
КАВАЛЪТ С МЕДЕНАТА СТРУНА
Дочувал ли си, утринно кавал,
как среща с първи лъч сълзи пролива?
Бленуван миг, що в младостта мечтал
да го разкажеш в приказка красива!
Погали ли те обедно кавал,
край стадото под орех запладнило?
На първи срещнат, с радост би признал,
че ангелско писмо четеш си мило!
По икиндия*, срещата кавал,
като със първа севда ни напомня…
На бистър извор, думи обещал,
ергенът на мома със пъстра стомна.
А слуша ли извивка на кавал,
когато слънцето да зайде** слиза?
За тоз копнеж и риза би си дал –
че ти в сърцето изповед пристига.
Послуша ли с призвездната луна
кавал, настроил медената струна?
Открехна ти сърцето бъднина,
та утринта те с ведростта целуна!
С отвори осем, по една тръба,
ти прелестно вълшебство озаряваш!
Не си цигулка, орган, но избра
с вокална нежност, ни сърца да сгряваш!
Икиндия* – надвечер, привечер – бел. авт.
Зайде** – слънцето към залез – бел. авт.
Стоян Михайлов
