Афоризмите на Мая Цекова са кратки, но никога леки. Те разрязват ежедневието до нерв, оголват обществените навици, човешките слабости и онези невидими механизми, които движат живота ни. В тях има ирония, болка, прозрение, но най‑вече – яснота. Яснотата, която идва, когато думите са сведени до кост и смисъл. Този цикъл събира наблюдения за времето, морала, любовта, зависимостите и онова крехко равновесие, което все не успяваме да достигнем.

В ОЧАКВАНЕ НА РАВНОВЕСИЕ – афоризми на Мая Цекова

Когато дойде време да се ходи изправени, мнозина по навик ще предпочетат коленете.
.
Можеш да излъжеш деня – годините, не.
.
Подлецът не се крие, той изчаква по-влажно време.
.
Обещаха ни стабилност – остава да дочакаме равновесието.
.
От тежестта на живота гръбнаците намаляват – прегърбените се увеличават.
.
Обикне ли сърцето, разумът доброволно капитулира.
.
Когато обичаш истински, времето спира да бърза.
.
Още брадата му не набола, а вече се бръсне с чуждо мнение.
.
Любовта започва от очите, но оцелява само ако гледа и сърцето.
.
Дежурната усмивка е униформата на лицемерието.
.
Докато законът стои зад гърба ми и безвластието не ме плаши – всичко ми се струва, че е законно.
.
Черните мисли така му засенчиха деня, че бял ден не видя.
.
Историята не се пише от мислители, а от хора, които са спрели да се оправдават.
.
Забързани да живеем, пропускаме самия живот.
.
Животът не ни изпреварва – системата ни държи на стартова линия.
.
Най-страшната зависимост не се продава а аптеките, а в мола.
.
Когато човек стане продукт, животът му е само лъскава опаковка.
.
Историята може да нарани само онези, които живеят от лъжи.
.
Където има разделение между хората, няма утре.
.
Обедняха човешките отношения – ползват се рядко, като скъпа валута.
.
Обещанията са сладки като захар, вдигат надеждата, но убиват бъдещето.
.
Къпеше детето си в злато и пропусна мига, в който блясъкът изгори душата му.

Мая Цекова