Представяме подбор от прозаичните фрагменти на Марин Георгиев — дневникови бележки, афоризми, публицистични наблюдения и интимни миниатюри, писани между 1967 и 2022 г. Тази проза разкрива неговия характерен глас: едновременно нравствен и ироничен, политически чувствителен и философски съсредоточен, способен да преминава от обществената диагноза към най-интимните човешки състояния. Текстовете, подбрани от Огнян Стамболиев, очертават мисленето на един автор, който наблюдава света с безпощадна яснота и с дълбока лична честност.
МАРИН ГЕОРГИЕВ
09.04.1946
ПРОЗА
ВМЕСТО ДНЕВНИК /1967-2022/ – прозаични фрагменти на Марин Георгиев
ПРОГРЕС
Когато победителят не разруши триумфалните арки на победения.
„Каквото ти е писано“… — доказателство за безсилие или отчаяние от усилията.
ОБЕКТИВНОСТ
И все пак – преценяваме хората според това, което са ни сторили.
Измъквах се от мрака и глухотата на селото като из утроба.
Не са ли тайните ни желания бъдещите ни случайности?
*
Леонардо да Винчи съветва как да се редуват батални сцени: победените обезателно с бледи лица, с очи, пълни със страх; впрочем и лицата на победителите трябва да са бледи, заключава той.
Като си тръгвах от теб, видях лицето ти колко е бледо. После се погледнах в огле-далото. И моето беше същото.
*
Стайнбек: Половият акт е войната между мъжа и жената.
*
Колкото повече лично щастие ни е отнел идеалът, толкова по-настървено го защитаваме.
*
Психопатът – друг вид нечувствителност.
*
Лесно им е на мъжете да правят войни – не раждат.
*
Стихът – убиец на живот: все едно – невъзкресимо минало или неосъществимо бъдеще.
АКСИОМА
Всеки, който служи на интересите на чужда държава, е предател.
А ако служи на Русия/СССР/Русия?
БЪЛГАРСКО ПОДСЪЗНАНИЕ
Той, който падне…
Христо Ботьов
О, Той е Герой!
*
Руснаците смятат за свое свещено право да отстояват националната си независимост, но на другите народи не го позволяват. Които се осмелят – обвиняват ги в национализъм и ги имат за русофоби.
СУТРИН
Все още се намирам в огледалото…
След толкова телесни промени с годините единственото, което не се променя в мен, е душата. Все същите щения и заблуди.
Само Тя е константна величина.
И в това е единствената ми надежда, а и доказателство, че е безсмъртна!
ПОСТСОЦ
Европеизираме се, като балканизираме Европа.
Разумният избор не е морален.
*
Голямата поезия е онова, което не може да се усвои.
Останалото е занаят.
В БРАКА
Сигурността на притежанието убива жаждата за притежание.
*
Митът за кървавото петвековно турско робство обслужва мита за Дядо Иван.
*
Първата половина от живота ми мина под властта на комунистите. Втората половина – в свалянето им от власт.
ПРИРОДА И ЧОВЕК
Или всичко ни подражава, или ние му подражаваме.
*
Всичко руско е НАЙ!
НАЙ-вънизмът – болестта на империята! Или другото име на комплекса за мало-ценност…
Заиграването с историята обикновено е за сметка на заиграващия.
ПО-ДОБРИЯТ СТОПАНИН
Плочите пред входа на Централната поща за обикновени граждани повече от десетилетие хлопат като клавиши на повредено пиано, разредени и щръкнали като старчески зъби; завали ли – редовно опръскват глезените на жените и крачолите на мъжете.
Тротоарът е грижа на Общината, но и тя, както самата богата Поща, нехае – държавата е лош стопанин, подсигурен от бюджета; на същия принцип е и Общината.
И тротоарът хлопа ли, хлопа…
А какво би станало, ако сградата бе частна собственост?
Частникът е добър стопанин и няма да харчи за нещо, което трябва да направи Общината.
И плочите пак ще хлопат.
В стихотворението на Далчев „Мълчание“ думите се къртят камък по камък.
ЛЕСБИЙСКИ СЮЖЕТ
Русия много харесва България.
Направо ще я изяде с парцалите…
СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
В поезията ни има словосъчетания и римови конструкции, които изчерпват феномена и вече не може да се каже по-добре от следващите поети. Например:
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори ори…
Или пък:
… зинали са страшни долове…
За мен е ясно, както че ще съмне…
Какъвто и епитет да слагаш към зинали и долове, няма да постигнеш същата изчерпателност и въздействие.
В живота никога не знаеш кои са враговете, кои – приятелите ти. Те често разменят местата си.
Литературата наистина е дълго бягане. И то не само приживе, но и след смъртта…
ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА АВТОБУСА
Пръхкав снежец и стъклест скреж са напудрили Витоша.
*
Разликата между мен и моите колеги: те цял живот култивират в себе си поета, а аз искам да го убия.
Свидетелят или Героят. Кой е по-значимостта за историята. Във времена на бран и сражение безспорно Героят, в мир-ни времена – Свидетелят.
А аз къде съм…
Свидетелствайки, станах герой…
Първата работа на поета е да си разчисти сметките със смъртта. И така, разчиствайки ги, понякога постига и безсмъртие-то.
Чудо, в което не участваме, не може да се случи.
Истината бавно излиза наяве, а като излезе – никой не се интересува от нея.
За две неща е петимен българският пи-сател: да има кой да го издаде, а още повече – кой да го прочете.
Вярно е, което ни е изгодно.
Нравствените максималисти – бъдещи конформисти.
Натурата винаги ще ревизира литера-турата…
СЛАДОКУСНА
Гладкият, хлъзгав и хлъзгащ по-надолу погледа ти корем, а там – набъбналата, почти усмихната цепнатина, като уста, пълна със слюнка, предвкусваща мечтаната вкусност.
Бавно, но неотстъпно навлизах в нея и когато достигнах възможното дъно, тя потръпна като корона на дърво от първия удар на брадвата, забита с ярост в стеблото ѝ, агърлениятєвик, радостно-ликуващ, се изтръгна от нея като отскочила треска.
Ехото му бе кратко и остро, като отблясъка й.
И тя несъзнателно, с обърнати длани и изпънати пръсти търсеше ръцете му като за помощ пред наближаващия върховен миг, а всъщност да ги стисне до счупване и така да му благодари за него предварително. Пипнешком, едновременно с нея, и той търсеше нейните пръсти, за да ги стисне със същата сила.
В този миг тя политаше или искаше да полети, защото тялото не можеше да настигне изригнала из нея и рееща се вече, в незнайни, може би райски предели възторжена наслада – дали това не е раят, който Господ ни е отпуснал за утешение. В този миг, а и преди него, те сякаш набираха скорост за полета и същевременно влизаха в друго измерение, хем земно, хем неземно, което не можеха да не посрещнат със затворени очи, с прилепнали от сладост клепачи, защото то, без светлина, имаше силата на заслепяващата светлина.
ТРЕТО ОКО
Писателят хем е вътре, хем – отвън, хем участва – хем наблюдава. Разполовен, той пак е цял.
КЪСЧЕ ОТ ПИСМО
… върховен миг е, когато прониквам в жената; вдъхновяващо е, трепетно е, сякаш зачевам света.
Така е от гледна точка на мъжа, а как е от гледна точка на жената — не знам; може би и тя трепти в очакване да бъде оплоде-на…
*
Не само на страха – и на любовта очите са големи.
*
Изглежда, божественото начало е по-силно в човека от греховното: любовната среща се провали и аз се почувствах по-щастлив, отколкото ако се бе осъществила.
Осъществяването знаех от предишен опит.
Какво блаженство е да си душечист!
ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНО
Колкото по намалява силата на плътта, толкова по растат угризенията на съвестта.
БАЛАНСЪТ НА БОГА
Някои ще кажат – на природата. Съгласен съм.
За мен друго е важното: обикновено дъщерите приличат на бащите, синовете – на майките.
Сякаш Бог прелива една и съща същност, като я редува веднъж в мъжки, друг път – в женски съсъд.
И така, на дело, ни напомня да не стигаме до крайност: нито в принудите към жената, нито жената – в принудите към мъжа.
Ако в този живот си мъж, в следващия може да си жена и да изпиташ на гърба си собствените си издевателства.
И обратно.
*
Който не може да си реши проблемите – споделя ги.
*
За българската глава царствената ко-рона на свободата се оказа по-тежка от трънения венец на робството.
*
Далчев за мен е революционер на мисленето и поетиката, не на действието, какъвто ни внушават, че е Вапцаров. До Далчев слагам Багряна. При тях социално-то присъства, без да е цел. Както е при истинските художници.
РОЖДЕН ДЕН – 9 април 2016
Днес навлязох в десетилетието, от което обикновено не се излиза жив.
ПО ПЕНСИИТЕ ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
Кой е управлявал в последните 30 години, може да се разбере дори само по едно: кои са с най-високи и кои – с най-ниски пенсии.
С най-високите са охранителите на ре-жима до 1990 година, служителите на МВР и ДС, най-ниските – на така наричаните „трудящи се“, обикновените хора, вкл. учители, журналисти, писатели, артисти, певци, учени, инженери…
ОТ ЧИНИ ДО ЧИНИЯ
Така се изнизва животът ни: от тази на масата, до тази в тоалетната…
Няма да е лесно: ще трябва да умра заради себе си!
НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ II
Мине, не мине век — и българинът се отрине: изхлузва се изпод развалините на поредната срутила се империя — ожулен, изподран, изпокъсан, глуповато ухилен: Пак оцелях!
Оцелял?! Дали наистина е оцелял и ако е – за какво?
1989-а И СЛЕД НЕЯ
„Революцията“ бе функция на еволю-цията на БКП.
СЪДБА БЪЛГАРСКА
След като не успяха да построят кому-низма, сега трябва да ги изтърпим да построят капитализма…
РОДНО СЕЛО
Мястото, в което няма да се върна.
НЕ БОЙ СЕ…
Загубата е част от печалбата!
Битката за безсмъртие започва, когато вече не можеш да участваш в нея.
БЕДНОСТ
Да подносиш дрехите на социализма в условията на капитализма.
ЦЪРКВАТА
Доказателство за безсилието на човека.
Или на Бога.
Марин Георгиев
Подбор: Огнян Стамболиев
