МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО – къси разкази на Валерий Йотов

АЛХИМИКЪТ

Тихият брум на множеството електронни лампи нарушаваше нощната тишина, машината заработи и той ѝ зададе годината, в която трябваше да го пренесе, а имено 1666-та. Озова се в някакъв средновековен замък в Алпите. Беше алхимик в малка тайна лаборатория, скрита зад отместваща се стена с рафтове, покрити с множество книги.

Отмести стената. Влезе в просторна богата библиотека. После излезе на заснежения двор в замъка – да се полюбува на тихата, ясна, звездна нощ!

Беше открил еликсира на безсмъртието и смяташе да го предостави на всички хора! Не само в средновековието, но и в неговото съвремие.

Но дали на хората им е необходим този еликсир, дали няма да им е скучен вечния живот… Дали не са по-хубави отредените години, които бързаш да изживееш с трескавия ритъм на своето време? Разсъждавайки над тези въпроси, той реши да разруши машината на времето и да остане завинаги в средновековието с бавния му ритъм на живот…

СРЕЩА НА ВЕКОВЕТЕ

Рибарите днес тръгнаха рано.

Лодката им пореше с носа си леката вълна, точно срещу изгряващото слънце, хвърлило бляскава пътека върху морската шир. След като хвърлиха мрежата, зачакаха рибния пасаж.
Голямо бе учудването им, когато в извадената мрежа между рибата видяха стара амфора и малка морска мина – съвсем нова, вероятно донесена от теченията до залива от бушуващата недалеч война.

Каква среща на вековете – древната запазена амфора и мината от близката война!
Не знаеш какво ще ти поднесе денят, морето… и случайността…

НА БРЕГА

През 2022 година всеки ден ходех рано сутрин до морето – Галата, Аспарухово, Св. Св. Константин и Елена, Златни пясъци и т.н., но най-често до вълнолома във Варна. Снимах изгрева и му се наслаждавах – да презаредя душата си. Тази сутрин се разхождах по вълнолома.

Видях трима рибари – застанали един до друг, ловят риба в залива… Загледах се и – странно – улавяше само единият, най-десният. Откачаше всяка уловена от него риба от кукичката на въдицата си и я пускаше обратно във водата.

Съседите му, докато бях там, така и не хванаха нищо, макар най-десният рибар буквално да им пускаше улова си!

За всяка работа трябва чалъм и много късмет, помислих си.
И точно тогава от разговора между другите двама разбрах, че третият е украинец.
Какъв ти късмет…

ХУДОЖНИКЪТ

Беше старец, когато започна да рисува.
Нарисува много картини с флумастери, цветни моливи и други евтини материали – каквито използваха децата.

Рисуваше само фантастични картини – пейзажи от други планети, от открития космос, от звездни експлозии. И ги продаваше на символичната цена от един лев за картина.

Веднъж един японец купил от него доста картини наведнъж.

Минали две години и един ден японецът пристигнал с обемист плик при дядото.
Той категорично отказвал да вземе плика. Тогава японецът го завел да пие една ракия в близкия ресторант. След изпитите сто грама най-после старецът взел плика, в който имало доста голяма сума в долари, престижни сертификата от художествени учебни заведения и диплома от изложба с картините му. Един от сертификатите дори удостоверявал, че успешно е преминал изпит за художествено майсторство на картини с космическа фантастика.

Имало и издаден албум с картините му.
Японецът му предложил да посети Япония – имало учебни заведения по художествено майсторство, които го очаквали.

От радост дядото получил удар. След удара вече не можел да говори. Не посетил Япония, но продължил безмълвно да рисува “космическите картини”!
Вече бил доста известен и често излагал творбите си по изложби в страната или чужбина!

Валерий Йотов