ЩАСТЛИВО МОРЕ

ЩАСТЛИВО МОРЕ – стихотворения на Милена Френкева

Мога през сняг да обичам.
Мога през сняг да летя.
Твоето снежно момиче
капе сняг в любовта.

Чакаш ме толкова снежен.
Къдрав, обичащ сняг.
Сняг си гальовен и нежен.
Пак ме жадувай, пак.

Защото те обичам без причина
или причината е тъй потайна.
Защото спря при мен, не ме отмина,
посрещна ме с любов тъй всеодайна.

Защото любовта ни е щастлива
и всеки миг е равен на безкрайност.
И всеки миг все повече разкрива,
че нищо между нас не е случайно.

Щастливо ми е. Слънчево и кротко.
Обичана, обичам с ведър дух.
И слята с твойта влюбена походка
в най-тихото живея и го чух.

Ухае ми на вяра и надежда,
на истинска любов от нежен пух.
Животът в тишината се подрежда,
любяща тишина за влюбен слух.

Ние сме щастливо море.
Моите и твоите вълни се сливат.
Щом до теб с любов се допре
сърцето ми, твоето сърце открива.

Ние сме щастливо море.
Бризът любовен расте, расте за двама.
И какво да си изберем?
Само силно да се обичаме, само…

Милена Френкева