МОРЕТО НЕ Е СЪЩОТО – стихотворения на Людмила Данова

МОРЕТО НЕ Е СЪЩОТО

Морето не е същото…
И ние не сме.
Уморено прегръщаме
с топлите ръце.
После бурно отхвърляме.
И гори в нас
обидата на мълчанието
в тихата страст…
А слънцето припича
както преди.
На него му прилича
да си мълчи.
Вълните блъскат се
в смълчаните брегове.
Капки сол пръскат се,
плаче нечие сърце.
Морето не е същото.
И ние не сме.
Но все пак ще остане то
в страстното сърце.

НАЯВЕ И НАСЪН

Наяве и насън бленувах
ръцете ти, вълшебни светове,
а после трепетно целувах
децата по нежните им вратове.

Ръцете ти рисуват по тялото ми цветове
на вълшебна старт и любов,
простиращи се до непознати брегове
и предизвикващи огън нов.

А нощите ни диви под пълната луна
събират в шепите ти, мили,
шеметна и огнена, негаснеща искра,
която зиме любовта ни пали!

И в утрото, когато слънцето блести,
за ръцете ти сърцето ми така копнее
и унасям се в безброй мечти,
а с прошепнато ”обичам” вечността ни пее…

ЧЕРТАЕ СЪРЦЕТО

Чертае слънцето пътека по вълните
и чайки в полет порят синевата.
Ала така ни е спокойно на душите
и радостно се реят в необята!

Мидички във пясъка блестят
скъпоценност – за човешкото око.
Мислите далече пак летят,
играят буйно сакралното хоро.

И аз вървя по светлата пътека,
събрала радост и мечти,
докато полегна на постеля мека
в свещени български земи…

ЕСЕНТА

Красива идва есента,
Септември ни я води!
Ухае тя на любовта,
на кестени и рози!
Пристъпва много тихо, точно
като бяла Надежда,
а после може би нарочно
в локвите се оглежда.
Стъпва леко фриволно,
сякаш танцува,
цупи устни неволно,
даже ревнува
топлия есенен дъжд
и листата златни…
След това тя изведнъж
връща се обратно.
Вятърът в косите й се смее,
слънце в очите й топли блести!
С Есента щастливо се живее,
като с теб, Любов, есенна си ти!

Людмила Данова