МОРЕТО САМО СМЕЛИТЕ ОБИЧА – импресия на Николина Барбутева

   Необятността и безвремието, което създава морето са неща, които винаги могат да провокират нашето вътрешно Аз. Необятност, която те грабва и отнася в един нов свят. Готов си да оставиш всичко назад и да се отдадеш на онази красота, която те кара да се чувстваш като единственият човек на света, имащ контрол над всичко тук и сега. Илюзия и реалност могат да се преплетат пред погледа ти за секунда сред морската шир. Не можеш да познаеш истината, но не ти и трябва.

   В морето има мекота и нежност, които те уверяват, че и то носи душа, че е живо същество, носещо в себе си своите особени черти. Може да те прегърне, да те помилва, да бъде спокойно или бурно, да се радва на красотата на живота или тихо да ридае. Но никога не може да бъде само. То има нужда от нас. Има нужда от смели и сърцати хора, които няма да се изплашат от дълбочината или широчината му. Те ще се впускат с готовност в онези малки непознати кътчета на морето, които то пази от тълпата.

   Морето винаги ме смирява с неземната си красота и дълбока тайнственост. Сякаш пази за себе си неща, които светът не може и не трябва да вижда. То е най-добрият пазител на тайни. Ако му прошепнеш онова, което е скрито в твоето сърце, тайната ти ще бъде отнесена от вълните и запазена завинаги. То е огромно и безмерно, така че място за всяка човешка тайна има. Понякога хората могат да не разберат болката и тъгата ти, но морето е готово да приеме всяка история без осъждане или въпроси.

   Обичам досега с морето. То ме прави щастлива. Чудя се понякога какво ли би било, ако бях русалка и единственият дом и единствената опора в живота ми биха били морето? Но съм човек и краката ми са здраво стъпили на земята. Не бих издържала да се рея сред водата за цял живот, но мога да си представям какво би било всеки път, когато вълните ме докосват. Това докосване е като покана, но брегът винаги ще ме тегли. Е, сърцето и умът са свободни, така че те могат да ме отведат навсякъде.

   Копнея за морето и неговата благост. Благодарна съм му, че може да измие страховете и греховете ми. Благодарна съм за гостоприемството му и желанието да ни заведе на края на света, ако трябва, за да изпитаме силите и волята си. Морето само смелите обича, защото то не се страхува от нищо. Ние, хората, сме малките прашинки, които морската безкрайност може винаги да погълне.

   Морето винаги е в мен по един или друг начин. Ние сме като двама влюбени, които винаги ще имат протегнати ръце един към друг. Ще се чакат, ще се милват, ще се радват или тъжат един за друг, но винаги ще се носят в сърцата. Няма разлъка, няма забрава. Има обич, нежност, смелост и живот. Ето такава буря от емоции трябва да носим в сърцето си, за да изпитаме всичките нюанси на този свят. А животът е кратък и изпълнен с приливи и отливи като морето.

   Ако се научим да приемаме и даваме, както морето го прави, ще се превърнем в нещо по-голямо от самите себе си. Ще се облечем в дрехата на онази най-висша ценност, наречена всепоглъщаща любов. А да си признаем честно, какво повече му трябва да човека от любов. Може би само един лазурен бряг и пенливи вълни, които да обгръщат само нас от сутрин до здрач. А после нима раят не е на Земята?